Определение № 234 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 724/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 и 8 ГПК. С молба вх. Nо 4283/ 25. 04. 2012 година юрк. Ж. Ж. С. като процесуален представител на [община] ч. е поискала да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените от О. по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение за защита в касационното производство предвид на постановения правен резултат. По делото не е постъпил отговор от касаторите Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М., всичките от [населено място] в дадения от съда срок. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решение Nо 3 от 20.04.2012 година по гр.д. Nо 724/2011 година, състав на ВКС-II отд. е отменил въззивно решение на ОС-Варна и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, е отхвърлил заявеният на основание чл. 124 ал.1 ГПК положителен установителен иск на Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М., всичките от [населено място] срещу О. д. Ч. се признае за установено, че собственици, на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС, на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м., която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице, като неоснователен. С посоченото решение не са присъждани разноски по делото. Видно от представената по делото писмена защита на представителя на О. д. Ч. от 12.01.2012 година, приложена към делото с определение на съда от 16.01.2012 година, е направено искане за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение при уважаване на касационната жалба на О.. Молбата за допълване на решението на съда в частта за разноските на О. д. Ч. е основателна. Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното Решение по чл. 293 ГПК от ВКС е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт. Когато защитата на страна – юридическо лице се осъществява от юрисконсулт, същата има правото, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. При данните по делото следва, че срокът за допълване на това решение, в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл. Съдът е сезиран своевременно и искането е основателно. Видно от данните по делото пред ВКС защитата на [община], като касатор и ответник по заявения в инстанциите иск за собственост, е реализирана от юрисконсулт Ж. Ж. С. чрез подадена писмена защита и възражение, поради което и на основание чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба Nо 1 от 09.07.2004 година за минималния размер на адвокатските възнаграждения, искането по чл. 248 ал.1 ГПК следва да се уважи като в полза на [община] чифлик се присъди сумата от 800 лв. / осемстотин лева/, разноски за защита по делото. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия