Определение № 144 от 04.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 53300/2015 г.

С постановено по настоящето дело определение № 698/ 12.10.2016 г. по касационна жалба на „Банка Пиреос България” АД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 137 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 293/ 2015 г., с което са отхвърлени предявените от касатора против М. Д. Л., Л. Д. Л. и Д. И. Л. искове за признаване за установено, че дължат солидарно въз основа на запис на заповед от 16.07.2007 г. сумата 97 791,50 лв главница, законната лихва върху нея от 06.03.2012 г. до окончателното й изплащане и 3 383,75 лв съдебни разноски. С протоколно определение от 25.01.2017 г. по делото е даден ход на устните състезания пред касационната инстанция. С определение № 32/ 01.02.2017 г. касационният съд е отменил протоколното определение от 25.01.2017 г. за даване на ход по същество и на основание чл.292 ГПК е спрял производството по делото поради това, че по въпрос, който е от значение за решаване на спора по същество, съществува противоречива практика на състави на Върховния касационен съд. Със същото определение тричленният състав е предложил на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Когато по съществуващо лихвоносно задължение е извършено плащане, което е достатъчно да покрие разноските, но не е достатъчно да покрие всички (договорни и законни) лихви и главницата, при условията на чл.76 ал.1 ЗЗД или при условията на чл.76 ал.2 ЗЗД настъпва погасителният ефект по отношение на задължението за законна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД”. За даване на задължително тълкуване по този въпрос бе образувано тълкувателно дело № 3/ 2017 г., ОСГТК, ВКС, като Общото събрание преформулира въпроса в следния смисъл: „Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76 ал.1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл.76 ал.2 ЗЗД?”. Производството по тълкувателното дело приключи с издаване на Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. При това положение съдът приема, че са отпаднали предпоставките за спиране на производството и