Определение № 2799 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1912/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П. срещу определение № 3489 от 13.11.2024г., постановено по адм. д. № 613/2024г. от Административен съд-Стара Загора, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на П. против писмо изх. № 8555/12.07.2024г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София, с което е уведомен, че няма задължение за предоставяне на исканата информация, и е прекратено производството по жалбата. По непрецизно формулирани основания в частната жалба, жалбоподателят иска отмяна на оспореното определение и разглеждане на жалбата му по същество. Ответната страна-главният директор на ГДИН, чрез юрк. Стоянова представя писмен отговор, в който оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема следното: С оспореното писмо на главния директор на ГДИН, И. Г. П. е уведомен, че искането му за достъп до обществена информация има за предмет предоставяне на отговори по негови жалби и връчване на кореспонденция, адресирана до него от органи на съдебната власт, поради което в исканите документи не се съдържа обществена информация. При това положение за главния директор на ГДИН не възниква задължение по реда и при условията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за предоставянето й. Така постановеното определение е правилно. Правилно, след анализ на заявлението на П. до главния директор на ГДИН, съдържащо искане за получаване на писмените отговори на министъра на правосъдието по негови жалби с номера 520/08.05.2024г. и 523/30.05.2024г., както и за получаване на известие от Върховния касационен съд № 5984/07.05.2024г., първоинстанционният съд приема, че заявлението не обективира искане за предоставяне на обществена информация, поради което не поражда и задължение за административния орган да я предостави. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че оспореното писмо не съдържа белезите на решение по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, което да подлежи на съдебен контрол. Съдът анализира характера на искането на жалбоподателя за предоставяне на достъп до обществена информация и преценява, че то е всъщност искане за изпълнение на задължение на администрацията на затвора по чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Съгласно цитираната норма отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. При това положение правилно след като оставя без разглеждане жалбата на П. и прекратява като недопустимо производството по делото, съдът изпраща на началника на затвора в град Стара Загора заявлението с № Ж-520/08.05.2024г. с правно основание чл. 78 ППЗИНЗС за разглеждане по компетентност. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, тричленен състав на пето отделение