Определение № 1534 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по частна жалба на В. Х. Н. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Костов, срещу определение № 3 от 05.01.2026г., постановено по адм. дело № 2670/2025г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действията на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ относно данните за ПИ идентификатор № 10135.5401.3803, състоящи се във вписването в КРНИ на В. Д. Т. за ¼ идеална част от правото на собственост, на основание договор № 93, том I, рег. № 1344 от 09.02.1994г., обективирани в скица изх. № 15 – 2415883 от 07.10.2025г. и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения за неправилност на извода на съда за това, че за него не е налице правен интерес от оспорване на изменението на КРНИ. Навежда аргументи и за неправилност на извода на съда, че оспореното действие по вписването на В. Т. в КРНИ по отношение на ПИ идентификатор № 10135.5401.3803 е влезнало в сила, тъй като Т. е бил вписан като съсобственик с дублиращи се права със С. П. Л. на заличения ПИ идентификатор № 10135.5401.3303. Твърди и че към момента на закупуването от него от С. Л. на реална част от ПИ идентификатор № 10135.5401.3303 /стар номер, сега обособен като отделен имот с идентификатор № 10135.5401.3803/, не е бил вписан в КРНИ, като след образуването на вече новия ПИ идентификатор № 10135.5401.3803 и вписването в КРНИ за този имот като съсобственик и на В. Т., за него е възникнал и е налице правен интерес от оспорване на това вписване, извършено с действие. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът началник на СГКК - Варна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е приел, че за жалбоподателя в производството не е налице правен интерес от оспорване на вписването на В. Т. като собственик в новонанесения ПИ идентификатор № 10135.5401.3803, тъй като същото се явява следствие на влязло в сила вписване на Т. като съсобственик с дублиращи права в заличения ПИ идентификатор № 10135.5401.3303, като е приел, че възраженията на жалбоподателя за наличието на спор за материално право е следвало да бъдат направени в производството по обжалване на вписването на Т. в КРНИ за ПИ идентификатор № 10135.5401.3303 и е недопустимо повдигането им при последващи изменения. Приел е и че влязлото в сила вписване на Т. като съсобственик в ПИ идентификатор № 10135.5401.3303 препятства постигането на благоприятен ефект за жалбоподателя в това производство в резултат от настоящото обжалване, тъй като е посочил, че дори да се отменят процесните действия, то ще се възстанови съществуващатото положение отпреди оспореното в това производство изменение, което пък няма да доведе до различен резултат благоприятен за жалбоподателя, тъй като вписването на Т. в КРНИ е влязло в сила и не може да се преодолее с обжалване на последващи изменения. По тези съображения е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването и на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставил жалбата му без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Жалбоподателят се легитимира по силата на представен по делото нотариален акт № 25, том LXVIII, дело № 16054 от 20.08.2024г. на Службата по вписванията като собственик на реална част от ПИ идентификатор № 10135.5401.3303 с площ на целия 5 242 кв.м., съставляващ проектен имот идентификатор № 10135.5401.3803 с площ 544 кв.м., получен от отделянето на 544 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.5401.3303 по КК на гр. Варна /това е описанието на имота по нотариален акт/. Видно от цитираното е, че ПИ идентификатор № 10135.5401.3803 е образуван с отделянето на реална част от ПИ идентификатор № 10135.5401.3303, като съответно видно от представената скица е нанесен като отделен имот в кадастралната карта, като по отношение на него в кадастралния регистър освен жалбоподателя в това производство е вписано и трето лице В. Т.. Съгласно чл. 53 ал. 3 в относимата редакция към момента на оспорването от ДВ бр. 57/2016г. за измененията в данните, вписани в кадастралния регистър, включително и относно собствеността се съобщава в посочения в разпоредбата срок. Съгласно § 1 т. 13 ДР на ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. В случая жалбоподателят безспорно се легитимира като собственик на реална част от ПИ идентификатор № 10135.5401.3303 с площ от 544 кв.м., обособена в ПИ идентификатор № 10135.5401.3803. Същият оспорва записването на трето лице В. Т. в КРНИ като съсобсвеник на ПИ идентификатор № 1035.5401.3803, видно от скица № 15 – 24155883 от 07.10.2025г. /стр. 13/ от делото. Съответно жалбоподателят в това производство като носител на право на собственост съгласно представения по делото нотариален акт върху посочения имот е от кръга на заинтересованите лица по § 1 т. 13 ДР на ЗКИР, които имат правен интерес от оспорването на изменението в КРНИ. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, че вписването на Т. в КРНИ като собственик на новонанесения ПИ идентификатор № 10135.5401.3803 се явява следствие на влязло в сила вписване на Т. като съсобственик с дублиращи права в заличения ПИ идентификатор № 10135.5401.3303, съответно, че жалбоподателят е следвало да реализира правата си в производство по обжалване на вписването на Т. в КРНИ по отношение на именно този имот са неотносими към наличието на правен интерес по оспорването на вписването на правата на собственост по отношение на новоборазувания имот. Същите могат да бъдат относими към съществото на спора, но не могат да обосноват отричането на правото на жалба. Недопустимо е и отричането на право на жалба при направената хипотетична оценка на съда, че в резултат на оспорването нищо в правното положение на жалбоподателя нямало да се промени. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното определение е неправилно, постановено в противоречие със закона, поради и което същото следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг състав на Административен съд – гр. Варна, тъй като в оспореното определение съставът е формирал и изводи по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,