Решение № 471 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. понастоящем в ЗО „[наименование]“ към Затвора -[населено място], против Решение № 2504 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1307/2024г. по описа на Административен съд – Бургас. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Главна дирекция „Охрана“ при МП- гр.София, редовно призован, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен съдебен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Видно от Определение № 5744 от 05.08. по адм.д. № 495/2024г. по описа на АС-Бургас, производството по адм.д. № 1307/2024г. по описа на АС-Бургас е образувано след отделяне на предявения от П. Г. П. срещу Главна дирекция „Охрана при МП иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 20 000 лв, претърпени от незаконосъобразните фактически действия и бездействия на служители при ответника при конвоиране на ищеца до съответния съд / гр.Сливен, гр.Стара Загора,гр.Пловдив и гр.София/ и обратно- общо 25 пъти, извършено на следните дати :11.06.2019г.,20.08.2019г., 31.10.2019г., 25.11.2019г.,26.11.2019г., 13.01.2020г., 14.01.2020г., 04.11.2020г., 05.11.2020г., 01.12.2020г. и 02.12.2020г.в самостоятелно съдебно производство. Ищецът твърди ,че вредите, чиято обезвреда търси, са причинени от начина на конвоиране и състоянието на конвойните превозни средства, с които е извършвано извозването му до съответните съдилища- същият не бил пътувал в посоката на движение,нямал предпазен колан, липсвали дръжки, в превозните средства било студено, седалките били малки и неудобни, пространството в самия автомобил било недостатъчно, наричали конвойните ППС „ковчезите“. Всичко това довело до претърпяване на твърдените неимуществени вреди – болки и страдания от конвоирането на П. П. в неблагоприятни условия, които уронват човешкото достойнство и пораждат у него чувство на страх и незащитеност от пътнотранспортно произшествие. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от П. Г. П. срещу ГД“Охрана“ при Министерство на правосъдието иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, причинени му от поставянето му в неблагоприятни условия по време на 25 конвоя, извършени от ответника в периода от 11.06.2019г. до 24.01.2024г. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Бургас, след подробен анализ на всички, събраните по делото относими доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел,че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Въз основа на представените от ответника доказателства, неоспорени от ищеца, съдът, проследявайки всеки един от 25-те конвоя, от които се претендират вредите, е приел,че всички конвои са осъществени законосъобразно въз основа на нарочна заповед, издадена от компетентните за това лица и със специализирани автомобили, видно от представени по делото свидетелства за регистрацията им. При извършване на конвоите не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица при ответника. Начинът, по който е извършено конвоирането на ищеца в процесните случаи, съответства изцяло на разпоредбите на приложимата Инструкция № И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от ГД“Охрана“ и чл.2 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г., съгласно която няма законово задължение за поставяне на колани при движение на специални ППС, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми,подсъдими,на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“.Съдът е развил и съображения защо пътуването не в посока на движение на ППС не съставлява незаконосъобразно фактическо действие, доколкото и в обществения транспорт има седалки,разположени обратно или странично на посоката на движение, поради което придвижването на лишените от свобода в посока, различна от тази на движението, не е проява на нечовешко и унизително отношение. Съдът е приел за неоснователни и твърденията на ищеца за търпени от него неудобства- тесни седалки, недостатъчна осветеност и проветреност. Според АС-Бургас тези неудобства също не съставляват изтезание, жестоко отнасяне или нечовешко третиране, тъй като при оборудване на специалните автомобили е даден приоритет на сигурността, предвид спецификите на извършваната с тях дейност, спрямо комфорта на пътуването. Освен липсата на първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие при и по повод упражняване на административна дейност, от които се претендират вредите, административният съд е развил и съображения за липсата и на останалите две материалноправни предпоставки – реално претърпени вреди и наличие на пряка причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и твърдяното незаконосъобразно фактическо действие или бездействие. Въпреки нееднократно даваните на ищеца от страна на съда указания, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, на които основава иска си, същият не е провел пълно и главно доказване на претърпени от него реални вреди от вида на твърдените, доколкото единствения разпитан свидетел твърди, че при нито един от конвоите, от които се претендират вредите, не е пътувал с ищеца.Недоказано остава и наличието на причинно-следствена връзка между условията на конвоиране и евентуално претърпени от него вреди. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите от касатора в касационната му жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт,включително и поради постановяването му в противоречие с разпоредби на ЕКПЧ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС-Бургас фактически и правни изводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2 изр.последно от АПК. Като допълнение към решаващия извод на административния съд за липсата на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – липсата на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, следва да бъдат развити и следните съображения: Република България е въвела изискванията на ЕС в областта на транспортните средства чрез Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, БР. 40 ОТ 2009 г.), в това число и на изискванията на правилата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (И. на ООН) за Единни изисквания относно одобрението на моторни превозни средства от категория M2 или M3 по отношение на тяхната обща конструкция (OB L 373, 27.12.2006 г.). Съответствието на оборудването на автомобилите с изискванията, на които следва да отговарят, е предмет на проверка и преценка при регистрацията на автомобилите, извършва се от съответните органи, компетентни да извършат регистрацията, съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като за първоначална регистрация се изисква и валиден за целите на регистрацията оригинал на ЕС сертификат за съответствие, издаден от производителя. Следователно, след като компетентните органи са извършили необходимия технически прегледи по чл. 5, ал. 3 т. 4 и документален такъв по чл. 12 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. и са издали свидетелство за регистрация, то съдът само в производство, в което се оспорва тази констатация, е компетентен да провери дали тя е законосъобразна. Съдът следва да зачете правното действие на свидетелството за регистрация на процесния автомобил и не може инцидентно в производство по чл. 204, ал. 4 АПК да го отрече. Въз основа на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че съответствието на специализираните автомобили, използвани при конвоирането на ищеца в процесния период до различни съдебни сгради на територията на РБългария, при наличието на валидни и неоспорени от страните свидетелства за регистрацията им като „ специален автомобил“, не могат да водят до засягане на права, водещи до претърпяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение