Определение № 153 от 20.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1025/2018 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на ответника Мюсюлманско изповедание, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. М. И. срещу решение № 205 от 22.01.2018г. по т. дело № 2779/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав в осъдителната му част. По делото е постъпила молба от касатора за спиране на изпълнението на обжалвания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С въззивното решение след отмяна на решение № 33 от 10.01.2017г. по т. дело № 1964/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав и частична отмяна на допълнително решение № 527 от 08.03.2017г. по същото дело въззивният съд е осъдил Мюсюлманско изповедание, [населено място] да плати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 365, ал. 1 ЗЗД сумата 41 670 лв., представляваща неизпълнено главно задължение по договор за спогодба, обективиран в споразумение от 19.03.2011г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2016г. до окончателното й плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 12 712,83 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за времето от 18.03.2013г. до 17.03.2016г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 812,53 лв. – разноски за двете инстанционни производства. Касационната жалба и приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са подадени от ответника Мюсюлманско изповедание в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК – на 20.02.2018г. при въззивно решение, постановено на 22.01.2018г. и връчено на касатора на 30.01.2018г. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер 30 лв., както и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер 64 100 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 12.04.2018г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране на изпълнението на решение № 205 от 22.01.2018г. по т. дело № 2779/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав в частта за присъдените главница 41 670 лв. със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2016г. до окончателното й плащане, и обезщетение за забава в размер 12 712,83 лв. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение