Определение № 176 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2521/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на И. М. В. от [населено място] /вх. № 260073 от 7.08.2020 год./ против разпореждане № 89 от 21.07.2020 год. на председателя на Първо гражданско отделение на ВКС, с което е отказано образуване на производство по преписка вх. № 4707 от 16.07.2020 год. поради недопустимост на жалба вх. № 260024 от 14.07.2020 год. по описа на РС- Тополовград, подадена от И. В.. Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на разпореждането с искане за отмяната му, като се постанови разглеждане на гр. д. № 66/2014 год. ТРС от ВКС. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване с частна жалба акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Преписка № 4707 от 16.07.20 год.на ВКС е образувана по подадена от И. М. В. жалба срещу разпореждане на председателя на Първо гражданско отделение на ВКС № 63 от 25.06.20 год. С него е оставена без уважение молбата на Ив. В. за произнасяне на ВКС по нищожността на влезли в сила решения на РС – Тополовград и ОС – Ямбол, за което в районен съд Тополовград е образувано гр. д. № 30/20 год. Съображенията са за предвиден в чл. 270, ал. 2 ГПК исков ред за защита срещу нищожно съдебно решение, като родовата подсъдност е на районен съд. В обжалваното разпореждане председателят на Първо г. о. приел жалбата срещу предходното си разпореждане за недопустима, тъй като същата не е насочена срещу определение по спор за подсъдност, както се твърди от жалбоподателката, а срещу разпореждане, с което е оставена без уважение молба с искания, които не са свързани с постановен и подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. С предходното разпореждане на председателя на Първо г. о. не е решен въпрос по съществото на молбата /тази с вх.№ 366 от 11.06.20 год./, а същата е оставена без уважение, т. е. налице е едно разпоредително действие на председателя на отделението по движението на жалбата, без същата да е разгледана по същество. Поради това произнасянето по подадената срещу него жалба е процесуално допустимо, а изложените съображения за недопустимост на жалбата се споделят напълно от настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС. По искането на жалбоподателката за произнасяне на ВКС относно нищожността на влезлите в сила по приключилото производство по гр. д. № 66/14 год. съдебни решения не е налице произнесен съдебен акт, който да подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК. Освен това, предвидената в процесуалния закон родова подсъдност за разглеждане на искове за нищожност не е на ВКС, а на районния съд, където е образувано гр. д. № 30/2020 год. /РС Тополовград/. Поради тези съображения за недопустимост на подадената жалба и отказ да се образува производство по нея обжалваното разпореждане следва да се остави в сила. Оплакванията на жалбоподателката за постановен отказ от друг съд да разгледа иска, респ. жалбата, с което обосновава отново искане за произнасяне по тях на ВКС, не може да обоснове друг извод, тъй като предмет на обжалване в настоящето производство е разпореждането с № 89 от 21.07.2020 год., не и друг акт. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.