Определение № 198 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по три касационни жалби,подадени от К. М. Е.,М. Б. С.,М. М. Б.,К. М. П. и М. П. Н. против решение № 1170 от 28.06.12г.,постановено по гр.дело № 1012/10г.на Софийския апелативен съд. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като констатира,че въпросът, поставен в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,приложени към касационните жалби: „кой е началния момент на вредите при непозволено увреждане и началния момент на погасителната давност на претенцията за обезщетение за непозволено увреждане” би бил от значение за изхода на делото в зависимост от отговора на въпроса: при какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения и конкретно възражения за придобивна и погасителна давност, и актуални ли са постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1/2000г.на ОСГК на ВКС при действието на ГПК,в сила от 1.03.08г.,по който е образувано за разглеждане ТД № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС намира,че следва на основание чл.292 ГПК да спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.