Определение № 50 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4019/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Н. Н. срещу разпореждане от 06.11.2020 г. на съдията –докладчик по въззивно ч.гр.д. № 102/ 2020 г. на Апелативен съд Велико Търново за връщане на негова частна касационна жалба, постъпила срещу постановеното по делото определение № 83 от 26.05.2020г на ВТАС. Частната жалба е върната поради неотстранени в дадения срок нередовности съгласно чл. 284 ГПК. С определение №328/13.10.2020г на ВКС делото е било веднъж върнато на администриращия съд ,за да се укаже на страната възможността да се ползва правна помощ по реда на ЗПП при обжалването. Указанията са съобщени на жалбоподателя на 27.10.2010г, като в отговор последният е депозирал „жалба“ с която ги оспорва като надлежни и необходими. Като резултат е констатирано,че нередовността на касационната частна жалба не е отстранена от жалбоподателя ,поради което същата е върната с обжалваното разпореждане. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт по съображение,че той няма правноорганизационна форма .Според жалбоподателя, съдът не може да заседава по друг начин, освен в съдебна зала, с тоги и с протоколист. Постановеното в „закрито съдебно заседание“ еднолично разпореждане е нищожно - съдията го е „докладвал“ сам на себе си .В жалбата се излагат негативните оценки на жалбоподателя за този начин на администриране,което последният отдава на личните качества и компетентност на постановилия разпореждането съдия. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното разпореждане представлява предвиден в закона съдебен акт ,постановено е от компетентен съд в предвидената от закона форма и е законосъобразно. Действията на страна по оспорване актовете на съда пред по-горната във функционално отношение инстанция се квалифицират като обжалване, чиято допустимост се преценява служебно въз основа на закона и предвидения в ГПК процесуален ред ,а за изправяне на недостатъци в жалбата от категорията на посочените от Апелативен съд -Велико Търново се дават указания с разпореждане, което се постановява еднолично от съдията ,на който делото е разпределено. Касаторът оспова този норматевно установен ред по съображения, които нямат опора в действащия закон и са несъстоятелни. Законът прави разлика между разглеждане на касационна жалба или касационна частна жалба /чл.290 ,чл.278, ал.4 ГПК/ и проверка на редовността на касационната жалба /чл.285 ,чл.286, ал.1 ГПК/ или на касационна частна жалба/чл.275, ал.2 ,вр чл.262 ГПК/.Само когато жалбата срещу акт на въззивна инстнация е редовна, тя подлежи на изпращане за разглеждане на Върховния касационен съд, в противен случай същата се връща, като актът на въззивния съд и в двата случая е разпореждане, т.е акт постановен еднолично от съдията докладчик, както изрично е посочено в чл.286, ал.2 ГПК по отношение на касационните жалби и в чл.275, ал.2, вр чл.262, ал.3 ГПК по отношение на частните жалби. Като е върнал частната жалба с правилната констатация,че въпреки дадената му възможност да поиска правна помощ, както е указано в определение №328/13.10.2020г на ВКС, жалбоподателят отхвърля тази възможност, съответно частната му жалба е останала нередовна и не е отговорено на изискванията на чл.284 ГПК ,поради което същата подлежи на връщане, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане ,съобразявайки разяснията в т.10 от ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС по прилагането на закона От решаващо знание в случая е неизпълнението в срок на указанията отнасящи се до оформянето на касационната жалба в съответствие със задължителни / императивни/ норми на ГПК. Съдът е длъжен да приложи тези процесуални норми, като обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с това изискване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г.о.,