Решение № 444 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. А., гражданин на Сирия, против Решение № 7312 от 16.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1510/2025 г. по описа на Административен съд/АС/ - Хасково. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че фактическите изводи на съда са противоречиви и необосновани, като пояснява, че молителят не би се завърнал в държавата си по произход, защото бил търсен за казармата. Посочено е, че анализът на изложената в решението вътрешна обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с реалността там, като подчертава, че относно областта Хасака от където е касатора данните са разгледани и анализирани обобщено и твърде общо. Направен е довод, че несигурността за живота и здравето на молителят е видна от съдържанието на проведеното интервю. Възразено е, че въпросите следвали да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут не са изследвани задълбочено. На второ място, като порок на решението е отбелязано, че то е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е уточнено, че съдържащите се факти и обстоятелства в проведеното интервю са пристрастни и необективни и съдът не е обсъдил всички възражения и доказателства в съвкупност. На трето място е изразено становище, че решението е необосновано. Моли съда да отмени съдебното решение или в условията на алтернативност, при наличие на нарушения на съдопроизводствените правила, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Редовно призован за датата на съдебно заседание, М. А. А. не се явява лично и не се представлява от назначения му процесуален представител. Постъпило е становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва жалбата като неоснователна, съответно - излага доводи за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание юриск. Хичовски прилага справки с вх. № МД-02-572 от 20.10.2025 г. и с вх. № МД-02-626 от 02.12.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 4310 от 29.07.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет/МС/, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че от касатора е подадена молба вх.№ УРИ 1054500-4934/13.08.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, с която от него е поискана международна закрила в Република България. Той е регистриран с регистрационен лист № УП-34091/22.08.2024 г., в който са вписани следните данни: имена - М. А. А., пол - мъж, гражданство - сирийско, етническа принадлежност- [етническа принадлежност], дата и място на раждане: [дата на раждане], Сирия, обл. Хасака, гр. Кахтания, постоянен адрес: Сирия, гр. Кахтания, обл. Хасака, религия: [вероизповедание], без образование, професия: общ работник, семейно положение: неженен. С покана peг. № УП 34091/22.08.2024 г. чужденецът е уведомен, че на 26.08.2024 г. в 13:20 ч. следва да се яви за провеждане на интервю. Впоследствие е установено, че чужденецът самоволно е напуснал РПЦ - Харманли и от 26.08.2024 г. е в неизвестност, за което е изготвена Докладна записка вх. № 2956/29.08.2024 г. С Решение № 10584/08.10.2024 г. на Заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при МС производството за предоставяне на международна закрила на М. А. А. е прекратено. С Докладна записка рег. № УП 34091 от 05.05.2025 г. до Директора на РПЦ - Харманли, производството на жалбоподателя е възобновено. На 05.05.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34091/05.05.2025 г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Заявил е, че не помнел кога бил роден, но знаел, че бил от град Кахтания в област Хасака. Нямал роднини в държава-членка на Европейския съюз/ЕС/. Относно близки роднини в страната, чужденецът заявил, че семейството му/родителите му, четиримата му братя и двете му сестри/ били в Сирия, в град Камишли. Когато бил попитан защо семейството му не напуснало Сирия, той обяснил, че нямали финансова възможност, затова изпратили него. Относно напускането на държавата по произход, същият разказал, че напуснал Сирия в средата на 2023 г. и нелегално преминал в Турция. Останал в Турция три месеца, след което влязъл в България. Имал сирийска лична карта, но я изгубил в Германия. Относно пристигането в Република България, той разказал, че дошъл, без да помни кой месец, но било някъде през лятото на 2024 г. и влязъл незаконно. На 26.08.2024 година напуснал лагера в Харманли, отишъл в София и след това заминал за Германия. Подал молба за закрила там, получил отказ и бил депортиран. Чужденецът отрекъл да е бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, както и да е бил осъждан. Относно причините за напускане на държавата по произход обяснил подробно, че заради войната имал проблеми със семейството на момичето, в което се влюбил. Заплашили го, че щели да го убият, ако се приближи до нея. Семейството му го подкрепило финансово, за да напусне Сирия. След като напуснал Сирия, го търсели за да го вземат в казармата, но тогава вече бил в Турция. Чужденецът потвърдил, че лично бил свидетел на военни действия - виждал сражения през 2021-2022 г. от кюрдите и правителствената армия срещу турците. Относно проблеми заради етническата му принадлежност, заявил, че имал, тъй като е [етническа принадлежност] - бил търсен от кюрдите за казармата, изпратили призовка на семейството му. Отрекъл да е имал проблеми заради изповядваната от него религия, както и да е имал проблеми със старата официална власт в страната/ тази на Башар Асад/. Не бил членувал в политическа партия или организация, както и не бил член на въоръжена групировка. Относно заплахи, отправени лично към него, заявителят разказал, че семейството на момичето търсели "да го колят заради честта". Освен това кюрдите го търсели за казарма - отишли в къщата на семейството му, докато го нямало, и им връчили призовка. Чужденецът отрекъл върху него лично да е било оказвано насилие. Когато бил попитан дали знае какво се е случило миналата година през декември в страната му, отговорил, че не знае. Семейството му казвало, че положението било по-зле отпреди. Относно мнението му за новата власт в Сирия, А. отговорил, че било лошо, защото имало проблеми между фамилиите и кюрдите. На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход, той отговорил отрицателно, защото бил търсен за казарма. Относно това какво мислел, че може да му се случи, ако реши да се завърне в страната си по произход, А. отговорил, че не мисли да се връща, че иска да учи в България и да има сигурност. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. А. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- той, не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. А. А. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях, както и на допълнително представената справка вх. № МД-02-419/04.08.2025 г., съдът е извел изводи, че макар в отделни райони на страната да продължават да възникват въоръжени сблъсъци и прояви на нестабилност, те не обхващат цялата територия и не могат да бъдат определени като повсеместен конфликт. В големите градове, контролирани от правителствените сили, ситуацията е относително стабилизирана, като се осигурява функционирането на институциите и ежедневието на гражданите. Данните сочат, че военните действия са съсредоточени предимно в определени северни и североизточни региони, където продължават напреженията между различни въоръжени групировки и чуждестранни военни сили. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Хасково. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от М. А. А. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминало нелегално границата между България и Турция, са че желае да живее по-добър живот и реализация, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и финансов характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС-Хасково за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на М. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че фактическите изводи на съда са противоречиви и необосновани, като и, че молителят не би се завърнал в държавата си по произход, защото бил търсен за казармата. Противно на твърдяното е видно от мотивите на постановения съдебен акт, че изложените в него фактически установявания и изводи са пълни, подробни, ясни и непротиворечиви, те са подкрепени от събраните по делото доказателства. Фактическите изводи на съда кореспондират и отговарят на бежанската история на молителя на неговото лично положение, както и на данните за ситуацията в страната му на произход. Относно твърдението касаещо обстоятелството, че е бил търсен за казармата, следва да се отбележи, че това твърдение е разгледано обстойно от първоинстанционният съд. В допълнение на неговите изводи следва да се добави, че действително молителят не е служил в армията, но не се установява по безспорен начин, че е получавал призовка, има твърдение за това, но то не е подкрепено с конкретни доказателства или писмен документ обосноваващи го. Нежеланието за редовна военна служба не е след предпоставките за получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съществува и възможност за освобождаване от военна служба, а „Хаят Тахрир ал Шам“ е обявила обща амнистия видно от представените справки за Сирия. Неверни са твърденията на касатора, че анализът на изложената в решението вътрешна обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с реалността там, както и, че относно областта Хасака от където е той данните са разгледани и анализирани обобщено и твърде общо. Съдът в постановеният от него акт се е позовал на анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка вх. № МД-02-372 от 03.07.2025 г. за актуалната обстановка в страната, тя представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание като писмени доказателства справка с вх. № МД-02-419 от 04.08.2025 г., както и представените пред настоящата съдебна инстанция справки с вх. № МД-02-572 от 20.10.2025 г. и с вх. № МД-02-626 от 02.12.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Дори първоинстанцинният съд да не е обсъдил ситуацията конкретно в самата провинция Хасака, то в съдебния акт е изложил мотиви относно положението в северните, но и североизточни региони на страната където се намира и самата провинция, с оглед на което не е налице твърдяното нарушение. Неверни са възраженията в жалбата, че несигурността за живота и здравето на молителя се установява от съдържанието на проведеното интервю. От последното е видно, че А. няма проблеми заради изповядваната от него религия, че не е осъждан, няма проблеми с официалните власти и религиозни или военни организации. Заплахите който е получавал от семейството на момичето в което е влюбен, както правилно е приел и съдът по съществото са от междуличностен конфликт от личен характер, произтичащ от културни и семейни традиции, заплахи произтичащи от лични взаимоотношения, но не са основание и предпоставка за предоставяне на международна закрила. На второ място, като порок на решението е отбелязано, че то е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е уточнено, че съдържащите се факти и обстоятелства в проведеното интервю са пристрастни и необективни и съдът не е обсъдил всички възражения и доказателства в съвкупност. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени. Касаторът не представя доказателства, че проведеното с него интервю е пристрастно и необективно, напротив видно от него е, че му е дадена възможност да изложи свободно и пълно цялата своя бежанска история, да разкаже за нея, да изясни личното си положение, да изложи всички факти и обстоятелства имащи отношение към исканата международна закрила. Не отговарят на действителноста и твърденията, че съдът не е обсъдил всички възражения и доказателства в съвкупност. Видно от мотивите на постановеният съдебен акт е, че съдът е обсъдил възраженията касаещи заплаха от семейството на момичето в което А. е влюбен, обсъдил е твърденията за призовки за отбиване на военна служба, обсъдил е и твърдението, че той има проблеми като [етническа принадлежност] и конкретните обстоятелства касаещи етническо преследване. По всички възражения в съдебният акт има конкретно точно и ясно произнасяне и изложени мотиви. Неоснователно е възражението, че решението е необосновано. Противно на твърдяното съдебното решение е обосновано, като след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи обстойно и аргументирано. Относно цитираната в касационната жалба съдебна практика, а по – конкретно Решение № 7315 от 04.06.2018 г. по адм. дело № 1397/2018 г.; Решение № 4715 от 14.04.2021 г. по адм. дело № 2721/2021 г.; Решение № 6321 от 01.06.2015 г. по адм. дело № 8727/2014 г. и др., следва да се подчертае, че същата не е относима, тъй като касае друга фактическа обстановка и други правни регламентации. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение