Определение № 114 от 04.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1162/2012 г.

съдия….. Топузова…… частно наказателно дело № 1162 по описа за 2012г. Производството е по реда на чл. 43, т. 2 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 01.06.2012 г. на съдия- докладчик, с което е прекратено съдебното производство по нчхд № 3842/12г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 2 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Делото е образувано въз основа на внесена тъжба от Н. Н. В. срещу Д. Г. П. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК. От съдържанието на тъжбата е видно, че тъжителката е съдия в районен съд гр.Пловдив, което е мотивирало съдията- докладчик да прекрати производството и изпрати същото на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, пред който делото да се разгледа. Така изложените обстоятелства сочат на реализиране на хипотезата на чл.43 т.2 от НПК. Ето защо ВКС на РБ намери, че следва да определи друг, еднакъв по степен съд извън района на Окръжен съд гр.Пловдив, а именно като изпрати делото на РС гр.Пазарджик. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, І НО,