Решение № 149 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 194/2015 г.

Решение № 149 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 194/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) гр. Бургас срещу решение № 1851 от 07.11.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Бургас, постановено по адм. д. № 65/2014 г., с което е изменен и отменен ревизионен акт (РА) № 021300831 от 23.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 387 от 13.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Бургас. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е решил спорния въпрос, дали Атанас Стойновски действително е получил сумата от 250 000 лв. по договор от 21.05.2007 г. за доверително управление на парични средства с Ваклин Стойновски. Посочва, че договорът и разписките са съставени за целите на процеса и не могат да докажат наличието на средства, които ревизираното лице (РЛ) да внесе в касата на "Топ Газ Трейд" ЕООД. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Бургас и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Атанас Иванов Стойновски от гр. Бургас, ул. "Пробуда" № 41, оспорва жалбата чрез адв. Ивелина Панева от АК гр. Русе. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 021300831 от 23.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 387 от 13.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас, на Атанас Иванов Стойновски, по реда на чл. 122 - 124 ДОПК са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009 г. - 2011 г. в размер на 14 876.93 лв. главница и 4102.47 лв. лихви. В хода на ревизията, при съпоставка на получените доходи с извършените разходи е установено несъответствие по години, изразяващо се в превишение на разходите на лицето над приходите, квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК въз основа на документи, събрани в хода на проверка, приключила с протокол № 1220115/28.02.2013 г. Установено е, че ревизираното лице (РЛ) е направило допълнителни парични вноски по реда на чл. 134, ал. 1 ТЗ като едноличен собственик на капитала на "Топ Газ трейд" ЕООД (с предишно наименование "Стойновски реалти" ЕООД) в размер на 50 000 лв. за 2009 г. и на 91 000 лв. за 2010 г. Като източник на финансиране не е признат договор за управление на средства от 21.05.2007 г., предоставени от сина Ваклин Стойновски, тъй като последният не е декларирал подобно финансиране по повод на извършена му ревизия, приключила с РА № 021201163 от 08.08.2012 г. Приходните органи са взели предвид, че лицата са свързани по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, както и, че не съществуват данни, че Ваклин Стойновски е разполагал със съответните суми към конкретни дати на предоставянето им предвид липсата на материална доказателствена сила на частните документи. Административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните правила. За да отмени РА съдът е приел, че е издаден при неправилно приложение на материалния закон за 2010 г. и 2011 г. и липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е признал получаването на средства в размер на 250 000 лв. по договор за доверително управление от 21.05.2007 г. от Ваклин Стойновски (10 000 лв. за 2007 г., 50 000 лв. за 2009 г., 90 000 лв. за 2010 г. и 80 000 лв. за 2011 г.) предвид неоспорването на документите от ответника, потвърждаване предаването на сумите и подписването на разписките от свидетелката Тюркян Ахмед Мехмед - технически сътрудник в дружеството на ревизираното лице. Приел е, че е право на лична преценка на Ваклин Стойновски дали да декларира сумата от 250 000 лв. в хода на извършената му ревизия. Приел е за недоказан факта, че на 08.07.2010 г. (датата на една от разписките за предаване на парични средства) Ваклин Стойновски е бил извън България. Получените суми по договора от 21.05.2007 г. са прибавени към приходната част на паричния поток, за да се установи превишение на разходите над приходите само за 2009 г. със сумата от 5732 лв., в която част РА е изменен и е установено задължение по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 573.20 лв. и съответна лихва от 201.55 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорните материалноправни въпроси. Неоснователна е тезата на касатора, че договорът от 21.05.2007 г. и разписките към него са оспорени в хода на ревизионното производство и при административното оспорване на РА. Оспорване на писмените доказателства по реда на чл. 193 ГПК може да бъде заявено единствено в съдебното производство, каквото не е направено от ответника. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство, представените писмени доказателства се преценяват съобразно доказателствената им сила по чл. 179 и чл. 180 ГПК. Няма спор, че като частни документи договорът и разписките имат обвързваща съда формалната доказателствена сила по чл. 180, ал. 1 ГПК, че изявленията са направени от лицата, подписали документите. По отношение на своето съдържание, част от което е и датата на съставянето им, частните документи нямат обвързваща съда доказателствена сила. Същите се преценяват съвкупно с всички други събрани по делото доказателства, каквато обоснована преценка първоинстанционният съд е направил без да е допуснал процесуални нарушения. Именно при тази съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е взел предвид липсата на оспорване по реда на чл. 193 ГПК на документите за предаване на суми като едно от обстоятелствата, навели на краен извод за материална незаконосъобразност на акта. За да обоснове липса на реално предаване на парични средства касаторът посочва несъответствие между декларация на РЛ от 29.10.2012 г., в която лицето посочва, че на 30.05.2007 г. е получило по договор за управление 250 000 лв., докато по разписките сумите са получавани на части, както и, че на 08.07.2010 г. (датата на съставяне на една от разписките за получени суми) Ваклин Стойновски не е бил в България. Това са само част от обстоятелствата, установени в хода на ревизията, които сами по себе си не могат да наведат на категоричен и несъмнен извод за липса на предоставени средства от Ваклин Стойновски. Установява се от РА № 021201163/08.08.2012 г. на Ваклин Стойновски, че за 2006 г. лицето разполага с налична сума в размер на 3 295 134.09 лв. (начално салдо към 01.01.2007 г.), за 2007 г. - с 2 871 581.83 лв., за 2008 г. - с 2 197 944.23 лв., за 2009 г. - с 697 529.27 лв. и за 2010 г. - с 553 139.15 лв. Видно от РА № 1201172/30.10.2012 г. на Ваклин Стойновски към 01.01.2011 г. лицето е имало разполагаема сума от 553 139.15 лв. и завършва данъчния период с разполагаема сума от 662 060.68 лв. Ревизионните актове установяват с обвързващата сила на официален документ наличието на значителни разполагаеми суми у праводателя. При наличието на суми с доказан произход у Ваклин Стойновски е неоснователна тезата на касатора за липса на данни, че към датата на съставяне на разписките лицето не е разполагало със съответните суми. Напротив, близките родствени отношения правят логично и обосновано предоставянето на средства от сина на бащата - 10 000 лв. през 2007 г., 50 000 лв. през 2009 г., 90 000 лв. през 2010 г. и 80 000 лв. през 2011 г. Независимо, че се касае за значителни суми, за които законът въвежда изискване за форма за доказване (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК), в близките родствени отношения рядко се съставят такива документи. Още повече, че сумите, които Ваклин Стойновски е предоставял в заем на физически и юридически лица са значително по-големи (стр. 7 и стр. 18 от РД № 1201172 от 30.10.2012 г. и стр. 45 и стр. 46 от РД № 1201163/20.07.2012 г.). Неоснователно е възражението на касатора, че Ваклин Стойновски не е декларирал предоставените средства по повод извършените му ревизии. В хода на ревизиите са изискани декларации за предоставени заеми (стр. 3 от РД № 1201172 от 30.10.2012 г. и стр. 5 от РД № 1201163/20.07.2012 г.), докато страните съобразно договорната свобода са уредили правоотношенията си не чрез договор за предоставяне на заем, а чрез управление от страна на Атанас Стойновски на лични средства на Ваклин Стойновски, което обяснява непосочването му от доверителя. Действително са налице данни, че на датата на една от десетте разписки (08.07.2010 г.) Ваклин Стойновски е бил в Гърция (стр. 14 от протокол за ПУФО № 1201420/02.03.2011 г.), но това не е категоричен довод за липса на реално предоставени средства. Съгласно обяснение от 29.10.2012 г. на Атанас Стойновски при всичките си пътувания в чужбина в периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. е придружавал сина си Ваклин Стойновски и разноските са покривани от последния. По делото не е приложена справка за пътуванията на Атанас Стойновски, поради което не може да се установи, къде е бил на датата на съставяне на разписката от 08.07.2010 г. Няма пречка страните да уредят документално отношенията си в по-късен период. В хода на ревизията в декларация - опис от 29.10.2012 г. лицето е декларирало получени средства по договор за управление от сина си. Конкретните суми и дати на получаване подлежат на доказване с писмени доказателства, доколкото не може да се очаква от лицето да помни всички факти и обстоятелства по предоставянето им (както е посочило по повод получена рента от земеделска земя (л. 141 от делото). Следва да се отбележи, че с договора от 21.05.2007 г. за доверително управление на средства най-общо е възложено извършването на "всички други правни и фактически действия за запазване на имуществените интереси на доверителя", поради което е неоснователно възражението на касатора, че липсва влагане на парите в банка или учредяване на дружество, доколкото изброяването в чл. 6 е примерно. Разпоредбата на чл. 7 от договора предвижда предоставяне на информация в писмена форма само при поискване от доверителя, поради което от липсата на данни за предоставен отчет също не могат да се направят категорични изводи за липса на реално предоставени парични средства. Неоснователно е и възражението на касатора относно включването на сумите в приходната част на паричния поток. Касае се за реално предоставени на ревизираното лице средства, които изцяло следва да намерят отражение в приходната част на паричния поток. Използването на част от предоставените средства по договора от 21.05.2007 г. за финансиране на дейността на "Топ Газ трейд" ЕООД по реда на чл. 134, ал. 1 ТЗ е само един от начините на управлението им. Не може само част от средствата, вложени в "Топ Газ трейд" ЕООД, да се изключат от разходната част на потока, тъй като това би довело до изкривяване на резултата поради неотчитане на всички предоставени на лицето суми по договора за доверително управление на средства от 21.05.2007 г. По изложените съображения и като е достигнал до извод за недоказаност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са налице средства с неустановен произход по отношение финансирането на "Топ Газ трейд" ЕООД, както и по отношение на получените приходи и имущественото състояние на ревизираното лице. Като инстанция по същество на спора административният съд правилно е установил размера на задълженията на лицето за 2009 г. и е отменил РА в останалата част. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,