Определение № 5058 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2364/2026 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби, както следва: 1/. касационна жалба с вх. № 886/12.01.2026 г., подадена от М. Д. Д. и П. Д. Н., чрез надлежно упълномощени процесуални представители – адв. К. М. и адв. С. С. и 2/. касационна жалба с вх. № 1804/19.01.2026 г., подадена от М. К. А., чрез надлежно упълномощени процесуални представители – адв. К. М. и адв. С. С.. И двете касационни жалби са насочени срещу решение № 1296/04.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1571/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 1405/24.04.2025 г., поправено с решение № 3022/12.08.2025 г., постановени по гр.д. № 10432/2023 г. по описа на РС – Варна, е уважен предявеният от В. И. Н. и З. Г. Н. срещу М. Д. Д., П. Д. Н. и М. К. А. иск за признаване за установено, че ищците В. И. Н. и З. Г. Н. са собственици на реална част с площ от 568 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед КД-14-03 1161/09.05.2011 г. на началника на СГКК – Варна, находящ се в [населено място], общ. Варна, обл. Варна, с. о. “Б.-“, целият с площ от 700 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: част 173, при съседи: ***, ***, ***, ***, на основание изтекла в полза на В. И. Н. и З. Г. Н. придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене (владение, упражнявано заедно от Н.), в периода от 1998 г. до м. август 2023 г., която реална част е повдигната в червен цвят в приложение на л. 20 по делото, при съседи на реалната част: ***, гора, улица, ***, останалата част от ПИ с идентификатор *** по КККР, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че в решение № 1296/04.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1571/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е допусната очевидна фактическа грешка. За да стигне до този извод съобрази следното: Видно от постановеното въззивно решение, процесната реална част от недвижимия имот е индивидуализирана от съда съобразно графичното й отразяване в документ извън съдебното решение (с визиране на скица-приложение на л. 20 от първоинстанционното дело). Това изисква този документ да бъде приподписан от въззивния съдебен състав и отразен (описан) в диспозитива на решението му като неразделна част от съдебния акт. В случая скицата е била приподписана единствено от съдията-докладчик в първоинстанционното производство, но не и от състава, постановил обжалваното въззивно решение. Необходимостта от приподписване на този документ от въззивния съдебен състав произтича от обстоятелството, че с обжалваното решение е отменено решението на районния съд и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявеният установителен иск за собственост. С приподписване от съдебния състав на скицата, с която се индивидуализира спорна част от недвижим имот, скицата добива характер на част от правораздавателната воля, като я онагледява. Обявена за неразделна част от решението, скицата се явява част от диспозитива на съдебния акт, чиито текст и графична част съвместно индивидуализират процесния недвижим имот. Изложеното обуславя прекратяване на производството пред ВКС, като преждевременно образувано, и връщане на делото на Окръжен съд – Варна за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка, ще се разгледат подадените касационни жалби. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,