Решение № 2238 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2014 г.

Решение № 2238 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрк. Ангелина Кожухарова, срещу решение № 221 от 10.01.2014 г. по адм. дело № 1506/2012 г. по описа на Административния съд - София град, в частта с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 2001104803 от 18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1838 от 17.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега дирекция "ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП, относно определени задължения по чл. 35 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2005 г. за сумата над 17.65 лв. до определения от ревизиращите органи размер от 724.56 лв. ведно със съответните лихви върху разликата между сумите; за 2006 г. изцяло в частта на определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 945.04 лв., ведно със съответните лихви и за 2008 г. в частта на определените задължения по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за сумата над 358.21 лв. до определения от ревизиращите органи размер от 1 806.04 лв., ведно със съответната лихва върху разликата между сумите. Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. За данъчния период 2005 г. съдът неправилно е приел за установено и доказано твърдението на ревизираното лице, че синът й - Славчо Найденов й е предоставил сумата от 5 000 лв. за задоволяване на общите им разходи. За данъчните периоди 2006 г. и 2008 г. твърди, че съдът неправилно е приел, че органа по приходите неправилно е извършил съпоставка между приходите и разходите помесечно, а не годишно. Подхода на съда е неправилен, защото води до неправилно формиране на паричния поток, неправилно формиране на остатъка за началното салдо за следващата година и неправилно определяне на дължимите данъци на лицето. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Иванка Иванова Найденова, чрез процесуалния си представител адв. Сланчев е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ревизираното лице срещу РА № 2001104803 от 18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1838 от 17.10.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.): за 2005 г. главница в размер на 724.56 лв. и лихва в размер на 480.71 лв.; за 2006 г. главница в размер на 2 945.04 лв. и лихва в размер на 1 575.19 лв. и задължения за данъци по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2008 г. главница в размер на 1 806.04 и лихва в размер на 417.53 лв. По делото е била назначена съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението по ССЕ не е оспорено от страните. Съдът не е приел заключението на вещото лице, доколкото не е приел за установено и доказано получаването от Найденова и нейния съпруг на включените в приходната част на паричните потоци суми. Разпитани са свидетелите Момчил Александров Иванов и Николай Славчов Найденов. С обжалваното съдебно решение е отменен процесния РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер над 17.65 лв. до определения от ревизиращите органи размер от 724.56 лв., ведно със съответната лихва върху разликата между сумите, за 2006 г. - изцяло в частта на определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 2 945.04 лв., ведно със съответната лихва, както и за 2008 г. - в частта на определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за сумата над 358.21 лв. до определения от ревизиращите органи размер от 1 806.04 лв., ведно със съответните лихви върху разликата между сумите; отхвърлил е жалбата на ревизираното лице в останалата й част и е осъдил Иванка Иванова Найденова да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, сума в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице и в частта, с която същото е осъдено да заплати разноски по делото на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си в обжалваната част, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че от представените доказателства се доказват по безспорен начин предоставянето на Найденова и нейния съпруг, на неустановена дата през 2005 г. на 5 000 лв. от техния син - Славчо Найденов, за задоволяване на общите им разходи. Доказано е, че синът им е живял в едно домакинство с тях през процесния период. Поради изложеното съдът е приел, че в приходния паричен поток на двамата съпрузи за 2005 г. следва да се прибави сумата в размер на 5 000 лв., като същият се счита 6 396.64 лв. При разходен паричен поток в размер на 9 896.60 лв., недостигът на парични средства за 2005 г. е в размер на 3 472.96 лв., а не както са приели ревизиращите 8 790.28 лв. Данъчната основа за облагане с данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е в размер на 3 472.96 лв. Съдът е приел, че подхода на ревизиращите органи за определяне на данъчната основа за 2005 г. на двамата съпрузи, чрез прибавяне към установения недостиг на парични средства за 2005 г. на деклариран вече доход в размер на 1 396.64 лв. Данъчната основа е разделена между двамата съпрузи предвид наличието на СИО, поради което е прието, че за ревизираното лице данъчната основа е в горепосочения размер. Тази сума подлежи на облагане по таблицата по чл. 35 ЗОДФЛ (отм., в релевантната редакция). Дължимият данък е в размер на 17.65 лв., поради което спорния РА е отменен над тази сума. По отношение на данъчните периоди 2006 г. и 2008 г. съдът е констатирал нарушение на материалния закон, от страна на органа по приходите при определяне на крайното салдо за всяка година. Органът по приходите неправилно е изчислил недостига на парични средства помесечно. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. При годишния характер на облагането с данък по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице, като резултат за отчетния период, като и по двата данъчни закона е данъчната година, съвпадаща с календарната. При такъв подход на изследване на паричния поток, съдът е коригирал данъчната основа за облагане, като за 2006 г. крайното салдо е положително и поради това съдът е отменил РА в тази част, а за 2008 г. е преизчислил дължимия данък на база на крайното салдо и е отменил РА, за определения в него размер над 358.21 лв. Решението в оспорената част е правилно. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приел за установено и доказано твърдението на ревизираното лице, че синът й - Славчо Найденов й е предоставил сумата от 5 000 лв. за задоволяване на общите им разходи през 2005 г. От доказателствата по делото е установено, че през ревизирания период задълженото лице, съпругът й и синът им са живяли в едно домакинство. По делото е доказано, че родителите и синът им са си поделяли разходите за домакинството. Съдът правилно е приел, че синът е разполагал със сумата от 5 000 лв. и посочената сума е била предоставена на родителите му за покриване на общите разходи. Съдът правилно е приел, че в паричния поток на двамата съпрузи за 2005 г. следва да се прибави сумата в размер на 5 000 лв. Поради което приходите за СИО за 2005 г. са в размер на 6 396.64 лв., а разходите са в размер на 9 896.60 лв. Следователно недостигът на парични средства за 2005 г. е в по - малък размер от посочения в спорния РА. Данъчната основа за 2005 г. правилно е разделена между двамата съпрузи предвид наличието на СИО. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимия данък за 2005 г. и правилно е отменил спорния РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер над 17.65 лв. до определения от ревизиращите органи размер от 724.56 лв., ведно със съответната лихва върху разликата между сумите. Неоснователни са твърденията на касатора, че по отношение на данъчните периоди 2006 г. и 2008 г. съдът неправилно е приел, че органа по приходите неправилно е извършил съпоставка между приходите и разходите помесечно, а не годишно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че приходните органи, неправилно са извършили съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице помесечно, а не годишно. Видно от ревизионния доклад, паричните потоци са обследвани по месечно с цел установяване на получени от ревизираното лице доходи за всеки месец от данъчната година и по този начин е определена и данъчната основа, при месечно несъответствие между разходи и приходи. Методът, по който ревизиращите органи са определили разликата между доходите и разходите на жалбоподателя е неправилен и в противоречие със законови разпоредби. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон по месечно, вместо годишно. Освен това предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение и на процесуалния, и на материалния закон. Допълнително при един такъв подход на произволно изчисляване на паричния поток, при които не се държи сметка и не се изследва наличието на евентуални житейски оправдани и нормални недокументирани отсрочени или закъснели плащания (например на консумативни разходи), краткотрайни заеми или дори наличие на обичаен овърдрафт по разплащателни сметки, създава практическа необоримост на презумцията по чл. 124, ал. 3 ДОПК и възможност за неприемливо голямо отклонение от действителната облагаема основа. При годишния характер на облагането с данък по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице, като резултат за отчетния период, като и по двата данъчни закона е данъчната година, съвпадаща с календарната. В тази насока е и константната практика на Върховния административен съд. В РА по отношение на 2006 г. е установено крайно положително салдо за периода в размер на 80 988.13 лв., същото е прието за начално салдо за 2007 г. Органът по приходите е установил недостиг към 28.02.2006 г. и въз основа на него е установил превишаване на разходите над приходите. Съдът правилно е констатирал, че размерът на данъка по ЗОДФЛ (отм.) се определя на годишна база и е отменил процесния РА в посочената част, защото крайното салдо за 2006 г. е положително. В РА по отношение на 2008 г. е установено, че началното салдо на ревизираното лице и съпругът му е в размер на 56 257.62 лв., приходите им са в размер на 51 597.41 лв., а разходите - 115 019.26 лв. Органът по приходите е установил недостиг към 30.09.2008 г. и въз основа на него е установил превишаване на разходите над приходите. Съдът правилно е приел, че на годишна база крайното салдо е отрицателно, поради което се констатира недостиг на средства в размер на 7 164.23 лв. Данъчната основа е разделена между двамата съпрузи, поради наличието на СИО и е определен данък за ревизираното лице по реда на чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 358.21 лв. Решението, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,