Определение № 2372 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1689/2024 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по искането за спиране на изпълнението на влязло в сила въззивно Решение № 262772 от 23.08.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3548/2021 г. на СГС, II „д“ състав, с което (посредством потвърждаването на Решение № 20221988 от 12.10.2020 г. по гр.д.№ 61679/2019 г. по описа на СРС, 24 с-в) е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответниците Х. Г. П. и М. Ю. В., че ищцата О. И. К. е собственик на апартамент в [населено място], [улица], ет. пети или четвърти надпартетерен, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 126,19 кв.м., при граници съгласно Договор за доброволна делба от 13.09.1946 г., вписан със записка № 10, т. 15 от 18.09.1946 г. на Нотариуса при Софийски областен съд, заедно с таванско помещение с площ от 16,66 кв.м., таван с площ от 6,70 кв.м., заедно с 10/100 ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от дворното място, върху което е построена сградата с площ от 408,40 кв.м., при граници на апартамента: изток - калкан, запад - стълбище, север - улица, юг - двор, на мазето: изток - калкан, запад - коридор, север - коридор, юг - мазе, на тавана: изток - калкан, запад - тераса, север - апартамент, юг - двор, на основание наследствено правоприемство и реституция, като ответниците Х. Г. П. и М. Ю. В. са осъдени да предадат на ищцата владението върху описания недвижим имот. Искането е заявено с молба за отмяна на влязлото в сила решение, предявена от В. Н. Ф. чрез пълномощника му адвокат В. Р. - Й. от САК, която е регистрирана с вх.№ 25010437 от 19.04.2024 г. по описа на СРС. Молителят поддържа, че постановеното решение накърнява неговото право на собственост, възлизащо на 1/8 ид.част от посочения апартамент, което е бил лишен от възможността да защити в производството по приключилото гражданско дело. Узнал е, че въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 883/2024 по описа на ЧСИ с рег.№ 790 на КЧСИ. В обезпечение на искането му за отмяна на влязлото в сила решение моли съдът да се произнесе по реда на чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК. С разпореждане от 08.05.2024 г. са дадени указания на молителя за размера на сумата, която следва да бъде внесена по сметката за гаранции на Върховния касационен съд във връзка с искането за спиране на изпълнението. С молба вх.№ 8224 от 14.05.2024 г. молителят е представил „преводно нареждане / вносна бележка” от 14.05.2024 г., удостоверяващо внасянето на сумата 7 947 лева по сметката за гаранции на Върховния касационен съд, която съответства на интереса по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК. Изложеното мотивира състава на съда да приеме, че по отношение на искането за спиране на изпълнението са налице предпоставките по чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК вр.чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК и молбата следва да бъде уважена до размер на претендираната да е собствена на молителя 1/8 ид.част от имота. Формирането на този извод е резултат от констатациите за релевантните в настоящото производство факти: налице е влязло в сила осъдително решение, което подлежи на изпълнение; депозирана е молба за отмяна на същото; внесено е обезпечение, съответно на претендирания от молителя обем от права върху предмета на влязлото в сила решение. В рамките на настоящото производство не се дължи и не е извършвана проверка за допустимостта и редовността на самата молба за отмяна. По изложените съображения. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение