Определение № 3622 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2044/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалвано е определение № 2063/25.04.2024г. по ч.гр.д. № 1461/2024г. по описа на ВКС, IV г.о, с което на основание чл. 274, ал. 3 ГПК е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. В. Й. срещу въззивно определение № 5397/20.04.2023г. по ч. гр.д. № 13683/2022г. на Софийски градски съд по дело по ЗЗДН. Определението се обжалва от М. Й., а искането за неговата отмяна жалбоподателят основава с доводи за неправилност на въззивното определение. Доводите са без значение за въпроса, поставен за разглеждане пред настоящия, „друг“ в смисъла по чл. 274, ал. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд. Настоящият състав следва да третира частната жалба, с която е сезиран, като бланкетна и независимо от тази й характеристика да разреши въпросът, дали е допустима оставената без разглеждане частна касационна жалба. Молбата на М. Й. и на други лица по образуваното първоинстанционно дело е с искане за защита по ЗЗДН. Съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, по тези дела съдебното производство е двуинстанционно. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, определението, с което въззивният съд е потвърдил определение за прекратяване на производството по ЗЗДН, не подлежи на касационно обжалване. Правилно е определението, с което предходният състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу необжалваемото въззивно определение. Настоящият състав следва да го потвърди. При тези мотиви съдът