Определение № 228 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1360/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Обжалвано е Определение № 4154 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 5703/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх.№ 1362/12.02.2020г. срещу Решение № 5775/29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 9057/2019г. на Софийския градски съд постановено в производство по чл. 435 ГПК. Частният жалбоподател „Инжинерконсулт“ ООД, поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде задължен СГС да се произнесе с определение и решение относно процедурите, с които дължи произнасяне с решение. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Инвестбанк“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови своя акт, е съставът на АС - София приема, съобразно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК, че решението на съда, постановено по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, е актът, с който съдът се произнася по същество в производството по чл. 435 и сл. ГПК не подлежи на обжалване. Прието е, че правилността на постановеното решение в производството по чл. 437 ГПК не може да бъде проверявана по реда на обжалване на определенията (чл. 274 и сл. ГПК), нито подлежи на обжалване по друг ред. Решаващия състав на АС – София е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и я е оставил без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Същото е постановено при точно приложение на закона. При действието на новия Граждански процесуален кодекс не е променен характера на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител като такова, в което постановения съдебен акт да не подлежи на последващ съдебен контрол. Правомощията на окръжния съд са контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява окончателен контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. С разглеждането на споровете по чл. 437 ГПК – дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. С контролните решения по чл. 437 ГПК актовете на съдебния изпълнител се отменят или жалбите се оставят без уважение, като неоснователни и този акт е окончателен. Предвид изложените съображения, съдът