Определение № 8750 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кей Джи Казанлък“ ООД, представлявано от управителя Г. П. Г. чрез адв. А. Станчева против Определение № 3305 от 10.07.2026г., постановено по адм. дело № 787/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на дружеството срещу Заповед № 942 от 22.05.2026г. на кмета на община Казанлък и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за дата на подаване на жалбата датата на нейното деловодно регистриране в община Казанлък – 26.06.2026г., без да установи начина, по който тя е била изпратена до административния орган. Сочи се, че жалбата е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 09.06.2026г. и е получена от общината на същата дата, поради което срокът за оспорване е спазен. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответната страна – кметът на община Казанлък не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, Административен съд – Стара Загора е приел, че оспорената Заповед № 942 от 22.05.2026г. на кмета на община Казанлък е съобщена на жалбоподателя на 26.05.2026 г. Жалбата срещу нея е заведена в деловодството на Община Казанлък на 26.06.2026г. Поради това съдът е приел, че същата е подадена след изтичането на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, приключил на 09.06.2026г. и на основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. От представеното с частната жалба удостоверение, издадено от Министерството на електронното управление чрез Системата за сигурно електронно връчване /лист 6 от настоящото дело/, се установява, че на 09.06.2026г. в 18:20:28ч., пълномощникът на „Кей Джи Казанлък“ ООД е изпратил до Община Казанлък електронно съобщение със заглавие „жалба срещу Заповед № 942/22.05.2026 г. на кмета на Община Казанлък“, към което са били приложени жалбата и пълномощното. Съобщението е получено от общинската администрация на същата дата в 18:40:11 ч. Обстоятелството, че документът е регистриран във вътрешната деловодна система на Община Казанлък на 26.06.2026г., не обосновава извод за просрочие. Деловодното регистриране представлява последващо организационно-техническо действие на администрацията и не променя момента, в който електронното изявление е достигнало до информационната система на адресата. Спазването на срока за оспорване не може да бъде поставено в зависимост от момента, в който административният орган е извършил вътрешната обработка на вече получения документ. Не води до различен извод обстоятелството, че електронното съобщение е получено след края на работното време на администрацията. Съгласно чл. 29, ал. 6 АПК исканията, подадени по пощата, по електронна поща или по друг технически възможен начин преди изтичането на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат за подадени в срок. В случая жалбата е изпратена и получена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 09.06.2026 г., преди края на последния ден от срока за оспорване, поради което е подадена своевременно. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, приложима съгласно чл. 144 АПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на съответното процесуално изявление е извършено по пощата или в електронна форма. При връчване на заповедта на 26.05.2026г., срокът за нейното оспорване е започнал да тече на 27.05.2026г. и е изтекъл на 09.06.2026 г. Следователно жалбата е подадена в последния ден от законоустановения срок. Удостоверението от Системата за сигурно електронно връчване установява както съдържанието на изпратеното съобщение и приложените към него документи, така и точния момент на тяхното получаване от административния орган. Поради това датата 09.06.2026 г., а не датата на последващото деловодно регистриране, е релевантна за преценката дали срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е спазен. Като е приел обратното и е оставил жалбата без разглеждане като просрочена, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Административен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за спиране следва да се произнесе първоинстанционният съд, както и по искането за присъждане на разноски при окончателното разрешаване на спора съобразно неговия изход. Водим от горното, Върховният административен съд,