Определение № 3424 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от ответника по касация Л.Д. за допълване на постановено по реда на чл.288 от ГПК определение в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на заплатения от нея адвокатски хонорар, което е било направено своевременно с отговора на касационната жалба. Касаторът М.А. е депозирала отговор, в който се оспорва положения подпис „за клиент“ от страна на Л.Д. в договора за правна защита и съдействие, тъй като последната от дълги години живее постоянно в Германия.Не става ясно дали договорът е подписан на територията на РБ или на ФРГ.В условията на евентуалност се оспорва заплатения адвокатски хонорар като прекомерен. Постъпило е допълнително становище от Л.Д., чрез процесуалния й представител адв.Л.Г., в което се изразява становище за неоснователност на направеното възражение.С отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, който е подписан от страната и нейния процесуален представител.От неговото съдържание се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено в брой, като документът служи за разписка за получената сума. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в месечен срок от постановяване на определението на съда по чл.288 от ГПК и е допустимо.По същество е основателно. С молбата за допълване на определението по чл.288 от ГПК в частта за разноските, е представен отговор вх.№20724/05.10.2022г. по описа на Апелативен съд – гр.София, който не е бил пришит по касационното производство, в който е направено изрично искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Към отговора е приложен и договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022г., в който е посочено, че договореното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС е в размер на 4 871.9лв., което е било изплатено в брой към датата на неговото подписване.С оглед резултата от проведеното производство/касационно обжалване на въззивното решение не е било допуснато/ следва, че на ответника се дължат направените пред касационната инстанция разноски. С отговора в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е изразено съмнение относно истинността на подписа на една от страните по договора за правна защита и съдействие, но истинско оспорване истинността на документа по смисъла на чл.193 от ГПК не е било направено. Отделно от това е постъпило становище от насрещната страна, в която тя изрично е потвърдила, че подписът е положен от нея, поради което следва да се приеме, че документът се ползва с присъщата му формална доказателствена сила. Неоснователно е направеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.Предявени са два оценяеми иска с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, като възнаграждението е формирано на база минимума на адвокатските възнаграждения, определени по реда на Наредба №1 за МРАВ/в редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Предвид горното, съдът