Решение № 549 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2011 г.

Решение № 549 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 305 от 14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 2950 от 2010 г. на Административния съд - гр. Варна, в частта, с която е отменен РА № 1000456 от 25.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 538 от 26.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - град Варна, при ЦУ на НАП, за определени на "АВН Холдинг" ЕООД - град Балчик, данъчни задължения за корпоративен данък за 2004 г. за разликата над 8537,76 лв. до 13 088,40 лв. и съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "АВН Холдинг" ЕООД, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението в обжалваната част за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, първоинстанционният съд е отменил обжалвания пред него РА № 1000456 от 25.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 538 от 26.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, в частта за определените на "АВН Холдинг" ЕООД - гр. Балчик, данъчни задължения за корпоративен данък за 2004 г. за разликата над 8537,76 лв. до 13 088,40 лв. и съответните лихви. За да постанови това решение, съдът е приел, че правилно ревизиращият орган е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно липса на първични счетоводни документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци за проверявания период. Съдът е възприел тезата на органа по приходите, че сделките по нот. акт № 35 от 2004 г. и нот. акт № 94 от 2004 г. са сключени от свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" ДР на ЗКПО (отм.), тъй като дружеството купувач участва косвено в управлението и контрола на продавача чрез своя управител. По нот. акт 180 от 05.10.2004 г. е прието, че договорът за продажба е сключен при условие, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Съдът, анализирайки разпоредбите на чл. 13, 14 и 15 от ЗКПО (отм.) и предвид заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, приета неоспорена в производството, както и съобразявайки се с доказателствената тежест в процеса в случаите на определяне на данъчната основа при особени случаи по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, е приел, че пазарната цена на имота по нот. акт № 35 от 29.01.2004 г. е в размер на 13 000 лв. - толкова, колкото е определена от оценителя при ревизията (определената от вещото лице в съдебното производството е по-висока), но е съобразена забраната за влошаване на положението на жалбоподателя; тази по нот. акт № 94 от 10.08.2004 г. е 42 000 лв. - съгласно съдебно-оценителната експертиза, и тази по нот. акт № 180 от 05.10.2004 г. е 48 348 лв., също съобразена с дадената оценка от вещото лице, назначено в съдебното производство, което заключение е прието неоспорено като компетентно, обективно и неоспорено от страните. С оглед на това съдът е приел, че за 2004 г. дължимият от ревизираното лице корпоративен данък е в размер на 8573,76 лв., поради което РА е отменен за разликата от тази сума до определената от органа по приходите 13 088,40 лева. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства, като от правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Спорът по делото е правен и се свежда само до това по какъв начин следва да се определи данъчната основа за процесните продажби и съответно размерът на дължимия данък по ЗКПО (отм.), тъй като не се спори, че продажбата по посочените нотариални актове е извършена между свързани лица и при условия, които водят да отклонение от данъчно облагане (чл. 13 и 14 ЗКПО (отм.). Не се спори и по това, че са налице условията за ревизия при особени случаи по реда на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, тъй като липсват необходимите документи за установяване на основата за облагане с данъци. Спорът, както се каза, касае само размера на данъчната основа за ревизирания период, който е определен от органа по приходите въз основа на назначената в ревизионното производство експертиза в размер на 67 120 лв., съответно дължим корпоративен данък (19,5 %) в размер на 13 088 лв. и лихви в размер на 8931,02 лева. Съдът съответно е използвал дадените пазарни цени в заключението на съдебно-оценителната експертиза и въз основа на нея е определил данъчна основа - 43 968 лв., и дължим корпоративен данък - 8573,76 лв., като е отменил акта за разликата от 8573 лв. до 13 088 лв. и съответните лихви. В касационната жалба не се твърдят конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, а фактически се излагат съображения за несъгласие с определената оценка за цените на имотите от назначената експертиза в съдебно заседание, с която съдът се е съобразил. Следва да се има предвид, че тази оценка е приета от съда в съдебно заседание на 10.01.2011 г. в присъствието на ответната страна, която не я е оспорила и не е поискала тройна експертиза. Действително съдът не е бил длъжен да се съобрази със заключението на назначената по делото експертиза, а я преценява заедно с останалите доказателства по делото (чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК). В случая обаче съдът не е имал и основание да пренебрегне тази оценка, приета от него като компетентна, обективна и обоснована, освен това неоспорена от страните по делото. Както органът по приходите, така и съдът са приели, че с оглед характера на сделките и целите на данъчното облагане в случая най-подходящ е методът на сравнимите неконтролирани цени (чл. 16, ал. 1 ЗКПО (отм.). Този метод е използван и от двете експертизи, като съдът е посочил, че изготвената в съдебното производство експертиза е обективна, изготвена при извършен анализ на вида и спецификите на имотите и в съответствие с методите, предвидени в Наредба № Н-9 от 2006 г. Ако касаторът е считал, че така изготвената и представена в съдебно заседание експертиза е некомпетентна и необективна, е следвало да я оспори и да поиска назначаването на друга експертиза или съответно възлагане на допълнителна задача, което не е сторено. Ето защо, след като не е оспорена експертизата в срока, предвиден в чл. 200, ал. 3 ГПК (докато трае изслушването), това не може това да бъде направено с касационната жалба под формата на касационни основания за отмяна на решението. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - I отделение,