Определение № 430 от 12.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1900/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по три касационни жалби срещу постановеното от Софийския апелативен съд решение № 520 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 641/2024 г., както следва: „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване в съответните обжалвани пред въззивния съд осъдителни части на първоинстанционното решение № 260695 от 05.05.2023 г. по гр. д. № 110/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I-3 състав, като краен резултат застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. Н. К. и А. М. К. сумите от по 88 000 лв. за всеки от тях (горница над сумите от по 32 000 лв. до по 120 000 лв.) на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. А. К. (съпруг на В. К. и баща на А. К.) при ПТП, настъпило на 25.11.2012 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 30.12.2012 г., до окончателното им изплащане. П. Д. Г. (трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД), чрез процесуалния му пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване в съответните обжалвани осъдителни части на първоинстанционното решение, като краен резултат подпомаганата от него страна е осъдена да заплати на В. Н. К. и А. М. К. сумите от по 120 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 30.12.2012 г., до окончателното им изплащане, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, настъпили от същото ПТП. В. Н. К. и А. М. К., чрез процесуални пълномощници, обжалват въззивното решение в частта, с която решението на Софийския градски съд е отменено в частта, с която исковите им претенции за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са уважени за сумите от по 120 000 лв. до по 160 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 30.12.2012 г., до окончателното им изплащане. В частта за присъждане на ищците на обезщетения за имуществени вреди и законна лихва върху тях; в частта, в която са отхвърлени исковете им за обезщетяване на неимуществени вреди за сумите над по 160 000 лв. до по 300 000 лв., както и относно началната дата на дължимост на законната лихва за забава върху претендираните главници за неимуществени вреди (30.12.2012 г.), въззивното решение е влязло в сила. Преди произнасянето си по чл. 288 ГПК настоящият съдебен състав констатира следното: Производството пред въззивната инстанция е образувано по подадени жалби срещу първоинстанционното решение, както следва: от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – в частта, с която исковите претенции на ищците за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди са уважени за горниците от по 32 000 лв. до по 180 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва за забава, и от П. Д. Г., в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в частта, с която исковете на В. и А. Китанови за неимуществени вреди са уважени до размерите от по 180 000 лв.; както и по насрещна въззивна жалба на ищците срещу решението на Софийския градски съд в частта, с която преките им искове срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния за настъпване на ПТП водач са отхвърлени за сумите от по 180 000 лв. до по 300 000 лв. При формирана в мотивите на въззивното решение воля за частична основателност на въззивните жалби на застрахователя и подпомагащата го страна (относно присъдените главници за горниците над по 120 000 лв. до по 180 000 лв.) и неоснователност на насрещната въззивна жалба на ищците (за горниците над по 180 000 лв. до по 300 000 лв.), в диспозитива на решението е обективирана такава единствено за отмяна на първоинстанционното решение в съответната част (за присъдените главници за горниците над по 120 000 лв. до по 180 000 лв.) и за отхвърляне на исковите претенции на ищците за сумите от по 60 000 лв. При формирана от въззивния съдебен състав воля за правилност на първоинстанционния съдебен акт в останалите негови обжалвани части, липсва диспозитив за потвърждаване на атакуваното решение на Софийския градски съд в осъдителната му част за сумите от по 120 000 лв., както и за потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумите от по 180 000 лв. до претендираните от по 300 000 лв. от всеки от ищците, предмет на подадената от тях насрещна въззивна жалба. В резултат на това, въззивното решение не съдържа съответен диспозитив, срещу който да се насочат касационните жалби на застрахователя и подпомагащата го страна, респ. същите към настоящия момент са без предмет, а това е относимо към тяхната допустимост. По изложените съображения настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на въззивния съд, който да прецени дали е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяване на съдебния акт, изразяваща се в пропуск да изрази по надлежния начин формираната си воля, и съответно – да я отстрани по реда на чл. 247 ГПК. Този въпрос е предварителен и следва да бъде разрешен преди произнасянето на касационния по селектиране на касационните жалби. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение