Определение № 8389 от 08.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Сдружение „За Земята - достъп до правосъдие“, подадена чрез адвокат Р. И. С. и на Ж. Т. К., подадена чрез адвокат И. Г. Велов, против определение № 1357 от 09.07.2025 г., поставено по адм. дело № 314/2025 г. по описа на Административен съд Сливен. С оспорения съдебен акт са отхвърлени жалбите им против Решение № 77 от 16.04.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 60, ал.1 и ал. 3 АПК е допуснато предварително изпълнение на издаденото от същия орган Решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № 2-2/2025г. от 28.03.2025г. за одобряване осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително (КР) №510-Н1/2018г., актуализирано с Решение №510-Н1-И0-А1/2019 г.“, както и са отхвърлени исканията им за спиране на предварителното изпълнение до окончателното решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател Сдружение „За Земята - достъп до правосъдие“ счита атакуваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че съдът безкритично е възприел твърденията на заявителя „Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, в чиято полза e допуснато предварителното изпълнение. За недоказани намира изводите, че забавяне изпълнението на Решението по ОВОС би довело до непосилни за дружеството разходи за закупуване на квоти за емисии на парникови газове и че Решението по ОВОС ще има екологични и икономически ползи за околната среда и населението. Заявява, че липсват данни относно размера и формирането на твърдените непосилни разходи, нито как разходите за въглеродни квоти се съотнасят спрямо финансовите показатели на дружеството, така че дружеството да изпадне в невъзможност да продължи работа. Счита, че след като то е купувало въглеродни квоти през предходни години, би следвало да продължи дейността си и след издаване Решението по ОВОС. За недоказан намира извода, че това решение ще доведе до намаляване въглеродните емисии на инсталацията и съответно до задължение за закупуване на по-малко квоти, тъй като с него се увеличава общия капацитет на инсталацията по посочени стойности. Фактът, че „Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД произвежда електрическа и топлинна енергия счита за недостатъчно основание за допускане на предварително изпълнение на акта. Заявява, че липсва анализ на промените в технологичния процес предвидени в ИП, както и на очакваните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Налице е увеличен капацитет на инсталацията и нови мощности, като се очаква Решението по ОВОС да доведе до увеличение на емисиите от централата и е неверен изводът, че изпълнението на Решението по ОВОС ще доведе до замяна на въглища с нискоемисионни горива. Намира, че оплакванията на жалбоподателите относно очакваните негативни въздействия върху околната среда и човешкото здраве следва да бъдат разгледани в настоящото производство, а не в производството по законосъобразността на акта. По тези съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови определение, с което да отмени Решение № 77 от 16.04.2025г. на министъра на околната среда и водите. В частната жалба на Ж. Т. К. обжалваното определение се атакува на същите основания. За нелогично се счита обосноваването на особено важен интерес с необходимостта от закупуване на квоти от емисии за парникови газове, тъй като същите са въведени преди повече от 10 години и дружеството не е реализирало ИП. Заявява, че възложителят е сключил дългосрочен договор за доставка на електрическа енергия при условие, че и тогава е имал задължението да закупува ежегодно емисии, поради което е бил наясно, че трябва да изпълнява договора при наличие на този разход и не може да обоснове допускането на предварително изпълнение поради искането да не заплаща такива емисии. По същите съображение намира за несъстоятелни мотивите за обезпечаване на рентабилността, гарантиране на сигурността на доставките, изпълнение на договорни ангажименти и запазване на работни места. Твърди, че с допуснатото предварително изпълнение единствено се преодолява допуснатата от дружеството забава. Заявява, че съдът не е обсъдил възраженията и доводите на жалбоподателите, а е възприел изцяло мотивите на административния орган и възложителя. Посочва, че се предвижда значително увеличение на капацитета на енергийния котел и драстично увеличение на количеството изгаряни отпадъци, като ще са налице нови емисии със замърсители, извън вече определените до момента. Иска отмяна на обжалваното определение с присъждане на направените разноски. Ответникът - министър на околната среда и водите, чрез пълномощника юрисконсулт П. Петков, представя писмено възражение, с което оспорва частните жалби и по подробно изложени съображения пледира за отхвърлянето им и оставяне в сила на атакуваното определение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира частните жалби за процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни - участници в производството пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 230 АПК, а по същество - за неоснователни. С обжалваното определение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбите на Сдружение „За Земята - достъп до правосъдие“ и Ж. Т. К., както и на още двадесет и едно физически лица и едно сдружение, които са с идентично съдържание и насочени против Решение № 77 от 16.04.2025г. на министъра на околната среда и водите. Отхвърлени са и исканията на жалбоподателите за спиране на предварителното изпълнение до окончателното решаване на спора. За да постанови този резултат съдът установил, че „Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД е поискало допускане на предварително изпълнение на постановеното от ответния орган Решение по ОВОС № 2-2/2025 г., с което на основание на чл. 94, ал. 1, т. 9 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) за „Промяна в параметрите, при които е издадено КР № 510- Н1/2018 г., актуализирано с Решение № 510-Н1-И0-А1/2019 г.“. Дружеството е обосновало искането си с нужда от защита на особено важни негови интереси - своевременната реализация на ИП за замяна на част от основното по-високо емисионно гориво и увеличаване на количеството на ползваната в горивния микс биомаса с оглед обезпечаване на рентабилност на производствената дейност, запазване на работните му места и гарантиране на предоставяните услуги на населението на територията на Община Сливен. Установено е също, че „Топлофикация Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД е оператор на Горивна инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия, като по издадени дългосрочни лицензии от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) има задължение да топлоснабдява населението на Сливен денонощието, вкл. множество обекти с важно обществено значение като детски градини, училища, болнични заведения, учреждения и др. Забавянето на реализацията на ИП би довело до непосилни за дружеството разходи за закупуване на квоти за емисии на парникови газове за високо емисионно гориво, което следва да се извърши в срок до 15.09.2025 г. Това може да се избегне чрез своевременна реализация на ИП и замяна на част от основното конвенционално гориво - въглища, мазут, с алтернативни горива с ниски нива на въглеродните емисии, което би намалило разходите за закупуване на квоти за емисии на парникови газове, както и себестойността на произведената продукция. Министърът на околната среда и водите е приел доводите на заявителя и е уважил искането с атакуваното Решение № 77 от 16.04.2025 г., като преди това с писмо изх. № ОВОС/15.04.2024 г. е поискал от „Топлофикация Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД да внесе гаранция от 150 000 лева, което е било изпълнено преди издаването на акта. От правна страна съдът е намерил, че сезиращите го жалби са процесуално допустим, като подадени в срок и от легитимирани лица, предвид адресите на физическите лица и предмета на дейност на сдруженията. По същество съдът е споделил мотивите на органа за основателност на искането за защита на особено важен интерес на заявителя и причиняване на значителни или трудно поправими вреди от закъснялото изпълнение на акта. Като неоснователни са приети възраженията на жалбоподателите за непротивопоставимост на интереса на дружеството с държавния и обществен интерес за защита на човешкото здраве и околната среда, тъй като преминаването от по-високо емисионни горива на природен газ и възможността за увеличаване на количеството на ползваната в горивния микс биомаса, ще има ползи за околната среда и населението. В противен случай би се забавило замяната на въглищата в горивната инсталация, което не би спомогнало за подобряване на екологичната обстановка. Освен интересите на възложителя е прието, че ще се подобрят условията на производство в енергийната система заради изграждането на нови мощности на газ. По отношение твърдяното необсъждане наличието на вредни последици за здравето на хората и околната среда е посочено, че въпросите доколко ИП ще повлияе положително или отрицателно на тези последици следва да се разрешат в хода на съдебното производство по обжалване на Решението по ОВОС. Във връзка с изложените мотиви съдът е преценил като неоснователно и искането за спиране изпълнението до окончателното разрешаване на спора. Определението е правилно и обосновано. Не са налице сочените от частните жалбоподатели основания за неговата отмяна. За да бъде законосъобразно допуснатото от административния орган предварително изпълнение на административен акт следва да е налице някоя от лимитативно изброените предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК - за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този случай административният орган изисква съответна гаранция. Правилно Административен съд Сливен е приел, че в конкретния случай предварителното изпълнение на решението е допуснато преди всичко в защита на особено важен интерес на възложителя на ИП, който следва да бъде защитен, като този особено важен интерес на възложителя има приоритет пред вредите, които би претърпял същия от неизпълнението на решението, поради което следва да се приеме, че допуснатото предварително изпълнение е законосъобразно. Съдът не е отбелязал, че е било спазено и задължителното изискване за представянето на гаранция при приложението на тази хипотеза. Както в атакувания административен акт, така и в определението на съда са изложили подробни мотиви, обосноваващи наличието както на особено важен интерес на възложителя, така и на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на Решението по ОВОС. Преминаването към изгаряне на по-ниско емисионни горива е несъмнено екологичносъобразно и това е в интерес на населението и околната среда. Ще се запазят работни места, а изграждането на нови мощности ще подобри енергийната система. Съдът е анализирал подробно мотивите на административния орган, които е допълнил с изводи от направената служебна проверка. Неоснователни са възраженията в частните жалби на Сдружение „За Земята - достъп до правосъдие“ и Ж. К. за необоснованост на определението, тъй като не било основано на конкретни доказателства. Тези аргументи са несъстоятелни както от фактическа, така и от правна страна. В хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК проверката за законосъобразност на разпореждането се свежда само до съответствие на акта със законовите предпоставки визирани в правната норма. Забавяне изпълнението на Решението по ОВОС би довело до вреди за дружеството, изразяващи се в по-високи разходи за закупуване на квоти за емисии на парникови газове във връзка с приближаващия срок за това - до 15.09.2025 г. Разходите се установяват от приложената към преписката извадка от ICE платформата за търговия на емисии с графично изображение на данните на пазара. Размерът на емисионните стойности се съдържат в главния акт - Решението по ОВОС и той не може да бъде отчетен като недоказан. Допускането на предварително изпълнение е в пряка връзка с съдържанието на главния акт и административният орган не би могъл да обоснове наличието на някое от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК основания, без да отчете неговото съдържание. Обстоятелството, че дружеството е купувало въглеродни квоти през предходни години - 10 г. по твърдение на Ж. К. и не е реализирало ИП по-рано, не може да бъде преценяно в негова вреда, тъй като забавянето не може да бъде противопоставяно на бъдещите благоприятни последици на ИП. Съдът правилно е отхвърлил като неоснователни аргументите на жалбоподателите за наличие на неблагоприятно въздействие на ИП върху околната среда по съображения, че те не са предмет на настоящото производство, а на производството за преценка за законосъобразност на самото Решение по ОВОС. Всички доводи свързани с това доколко ИП ще доведе до намаляване въглеродните емисии, закупуването на по-малко квоти, увеличаването на общия капацитет на инсталацията, промените в технологичния процес, очакваните въздействия върху околната среда и човешкото здраве, респективно съответствието с Директива 2011/92/ЕС и задължителната практика на Съда на Европейския съюз, са относими към законосъобразността на Решението по ОВОС. Те не могат да бъдат разгледани в настоящото производство не само заради липса на относимост, но и заради характера на производството по чл. 60 АПК и съкратените срокове за произнасяне, при които е невъзможно да се извърши всеобхватна преценка на релевантните факти. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав