Определение № 3738 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Монолит София“ АД срещу определение № 266/06.03.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-177/2025 г. С това определение е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация на железопътна линия Видин - София: железопътен участък Медковец – Срацимир“, по обособени позиции“, открита с решение №F573121 от 09.12.2024г. на генералния директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което частният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение по същество на спора, с което да се допусне налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Ответникът – генералния директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, с представен по делото писмен отговор по частната жалба излага доводи за недопустимост на производството, поради подаване на частната жалба извън преклузивния срок по чл.216а, ал.1 от ЗОП, поради което заявява искане за оставяне без разглеждане на частната жалба. При условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендиран от насрещната страна адвокатски хонорар. Настоящият състав намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Неоснователно е възражението на ответника по частната жалба за просрочие на оспорването. Обжалваното определение връчено на частния жалбоподател на 07.03.2025г. с изпращане на електронен адрес и удостоверено с приложено автоматично генерирано съобщение за получаване. Частната жалба е подадена чрез Комисията за защита на конкуренцията, с изпращане по пощата. На приложения по преписката плик е отразено пощенско клеймо за изпращане на дата 10.03.2025г. – в срока по чл.216а, ал.1 от ЗОП. Цитираната във възражението дата е датата, на която преписката, ведно с частната жалба е изпратена от Комисията за защита на конкуренцията във Върховния административен съд. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на действие на генералния директор на Държавно предприятие ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, изразяващо се в предоставяне на Разяснение № 15 / 04.02.2025г., по условията на процедура за възлагане на обществена поръчка открита с Решение № F573121 от 22 ноември 2024г. на възложителя с предмет: „Модернизация на железопътна линия Видин - София: железопътен участък Медковец – Срацимир“, по обособени позиции и системен номер в ЦАИС ЕОП 00233-2024-0095. С подаване на жалбата е направено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществената поръчка. При произнасяне по направеното искане, КЗК на първо място приема, че жалбоподателят не е изложил мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. В подадената жалба не са наведени конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, като е посочено само, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието, както на жалбоподателя, така и на други потенциални участници, поради заложени дискриминационни условия. При преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК приема, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху жителите и гостите на Северозападна България, тъй като спирането на строително-монтажните работи по обекта на поръчката би оказало негативно влияния върху техния живот и здраве, предвид реалната опасност от преустановяване превоза на пътници и товари по компрометираната 100 годишна железопътна линия до и без това обезлюдяващите населени места в тази част на страната. При произнасяне по направеното искане, КЗК е преценила и доводите на възложителя относно приоритетното значение на проекта "Модернизация на железопътната линия Видин – София: железопътен участък Медковец – Срацимир, по обособени позиции". Целта на проекта е постигане на оперативна съвместимост на железопътната инфраструктура на страната с тази от Трансевропейската транспортна мрежа, както и взаимното й свързване с мрежите на другите видове транспорт. Проектът ще допринесе за постигане на по-добри условия за транспорт на пътници и товари в изпълнение на ангажиментите на Република България за развитие на железопътната инфраструктура, постигане на европейските стандарти в съответствие с политиката на ЕС и устойчивото развитие на Трансевропейските транспортни мрежи. Изпълнението на предмета на обществената поръчка е пряко свързано с цялостното изпълнение на проект: "Модернизация на железопътната линия Видин – София", което ще доведе до увеличаване на скоростта на жп линията, ще направи железопътния транспорт конкурентен на автомобилния, ще увеличи капацитета на линията, ще увеличи преноса на пътници и товари, ще увеличи безопасността на железопътната мрежа чрез инсталиране на нови интелигентни системи, както и подмяна на всички железопътни прелези с пресичания на две нива и ще осигури свързаност на Северозападна България с централна и южна. Като неотносими към акцесорното производство са преценени доводите на оспорващото дружество за допуснати нарушения при провеждане на възлагателната процедура. С тези фактически и правни основания КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. ВАС споделя като законосъобразен извода на Комисията, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба пред ВАС, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства, целта и принципите на ЗОП. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. По тази причина искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ не следва да бъде отправяно бланкетно и обосновавано единствено с твърденията по същество относно законосъобразност на оспорения акт/действие на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване в цялата възлагателна процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалваното действие на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, четвърто отделение, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат за налагане на временна мярка /така в определение № 1169/03.02.2023 г. по адм. д. № 441/2023 г., определение № 1052/31.01.2023 г. по адм. д. № 580/2023 г., определение № 6276/24.06.2022 г. по адм. д. № 5881/2022 г., определение № 3179/27.03.2023 г. по адм. д. № 2884/2023 г. и др./. Според настоящия състав при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап на възлагателната процедура, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от КЗК с оспорения пред ВАС акт, поради което обжалваното определение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се явява основателно искането на ответника за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение се определя в размер 200 лева, на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение