Определение № 196 от 06.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2013 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. П. С., с която се поддържа, че в постановеното по делото определение №530 от 25.04.2013г. съставът на ВКС е изложил ясно формираната си воля, че касаторът следва да бъде осъден да му заплати сторените и удостоверени по делото разноски в размер 300лв., но е пропуснал да отрази тази си воля в диспозитива на съдебния си акт. Заявил е искане за допълване на определението в посочения смисъл като касаторът бъде осъден да му заплати сторените разноски. Ответната по молбата страна – [община], не взема становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: С оглед заявените в молбата обстоятелства и формулираното от молителя искане, същата следва да се квалифицира като такава с правно основание чл.247 ГПК – за допускане поправка на очевидна фактическа грешка. При извършената проверка по делото, съдът констатира, че в определение №530 от 25.04.2013г. постановено по гр. д. № 2301 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, действително е допусната очевидна фактическа грешка, която се изразява в следното: В мотивите на акта съдът е изложил ясно формираната си воля, че атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, че предвид изхода разноски за касатора не се следват, а в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят действително сторените и удостоверени такива в размер 300лв. В диспозитива на акта е отразена решаващата воля, съгласно която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, но съдът е пропуснал да отрази формираната си воля досежно разноските. Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По аргументи от чл. 236, ал. 1 и ал. 2 от ГПК грешки по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК може да бъдат допуснати само в решението /диспозитива/, но не и в мотивите към него. Такива грешки представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите към решението, и изразяването й в решението. В разглеждания случай такова несъответствие е налице. Изложеното обосновава извод за основателност на молбата. Съдът намира, че тази очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена и по тези съображения, ВКС, състав на Трето гражданско отделение