Определение № 21 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4798/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Н. М. З., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес Федерална Република Германия, чрез пълномощника й адв. С. Б., срещу определение № 2789 от 31.10.2018 год. по в. гр. д. № 2361/2017 год. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК въззивното решение № 1079 от 15.06.2018 г. по в. гр. д. № 2361/2017 год. на Варненски окръжен съд в частта за разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на К. В. З. сумата от 11638,34 лв., а К. З. е осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 402,44 лв., разноски пред въззивната инстанция на основание чл. 78 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. констатира, че срещу въззивното решение № 1079 от 15.06.2018 г. по в. гр. д. № 2361/2017 год. на Варненски окръжен съд е подадена касационна жалба от Н. М. З., по която е образувано гр. д. № 4799/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва решението. Произнасянето по присъждане на разноските е обусловено от изхода на производството по касационната жалба срещу решението по същество, поради което и настоящето частно производство следва да се присъедини за разглеждане към образуваното гр. д. № 4799/2018 год. на ІІ г. о. при условията на чл. 213 ГПК. Водим от горното, съдът