Определение № 9051 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Медицински център за очно здраве Фокус“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]против определение № 20702/ 16.06.2025г по адм.д. №4719 по описа за 2025г на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Директора на Столична здравноосигурителна каса за сключване на договор с Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) за извършване на амбулаторни процедури по подадено от дружеството заявление № 29-02-119/28.09.2023г. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда за недопустимост на жалбата. Частният жалбоподател поддържа, че е налице мълчалив отказ и защитата му срещу него е по реда на съдебното обжалване по чл.145 и сл. от АПК и по чл.304 от АПК, а не по реда на принудителното изпълнение. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноските за платена държавна такса в касационното производство. Ответникът - директор на СЗОК, в законовия срок представя писмен отговор чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Шкодрева, в който не се съдържат доводи, свързани с оплакванията в частната жалба, а по същество се обсъжда законосъобразността на постановения мълчалив отказ. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Медицински център за очно здраве Фокус“ ЕООД гр. София против мълчалив отказ на Директора на Столична здравноосигурителна каса за сключване на договор с НЗОК за извършване на амбулаторни процедури по подадено от дружеството заявление № 29-02-119/28.09.2023г. и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна е прието, че с решение № 1871/21.03.2024г., влязло в сила на 20.02.2025г., е отменена заповед № РД-15-1375/26.10.2023г. на и.д. Директор на СЗОК, с която на лечебното заведение е отказано сключване на договор за извършване на амбулаторни процедури №№ 19, 20 и 21 по Приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ към НРД за МД 2023-2025г по заявление №29-02-119/28.09.2023г, преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявлението съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в 30–дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. Това решение е оставено в сила с решение на ВАС по адм.д. № 5501/2024г. от 20.02.2025г. С лечебното заведение е сключен Договор № 22-6974/01.04.2024г за извършване на амбулаторни процедури №№ 19, 20 и 21 по Приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ към НРД за МД 2023-2025г в сила от 01.04.2024г по заявление № 29-02-19/18.03.2024г. За да постанови прекратителното определение съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ, а неизпълнение на съдебно решение, защитата по което не може да се реализира чрез отмяна на отказ, а по реда на изпълнителния процес на АПК. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно при следните допълващи мотиви: Бездействието на административен орган по повод дадени указания на съд с влязло в сила съдебно решение, по силата на които за органа се поражда задължение да се произнесе изрично по направено искане от гражданин или организация, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, а неизпълнение на окончателен съдебен акт. Изпълнението на административни актове и съдебни решения по административни дела е уредено с дял V от АПК, а отговорността и налагането на наказания, в случаите на неизпълнение на влезли в сила съдебни актове - със съответните разпоредби от дял VІ от същия кодекс. При неизпълнение на съдебното решение в срок от органа заинтересованото лице не може да търси защита по реда на чл. 145 и сл. от АПК в частта относно мълчаливия отказ. По този начин би се стигнало до хипотеза, при която, ако органът продължава да не изпълнява съдебното решение след като вече е разрешен материалноправният спор между страните, няма да се постигне изпълнение на разпореденото от съда, каквато не е целта на закона. В процесния случай защитата срещу бездействието на административния орган може да бъде реализирана само по реда на чл. 289 и сл. АПК в хода на образувано изпълнително производство и/или по реда на чл. 306 вр. с чл. 304 АПК чрез налагане на глоба на виновното или виновните за това длъжностни лица. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС - определение № 698 от 21.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2007 г., IV о определение № 262 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2021 г., V о., определение № 7982 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2017 г., III о., определение № 2594 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1831/2018 г., VII о., определение № 7073 от 10.06.2024 г. по адм. дело № 5574/2024 г., определение № 12090 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2023 г., II о., Решение № 6006 от 5.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2024 г., V о. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение