Определение № 324 от 04.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5899/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. С частна жалба вх.No 13451/19.10.2015 година Й. С. Р. чрез процесуалния си представител адв.И. Ц.- АК П. иска да се отмени Определение от 30.09.2015 година постановено по гр.В.д.No 1451/2015 година на АС-София в производство по чл. 248 ал.1 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и не е съобразено с доказателствата по делото. Иска се отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по същество на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските. С постъпилия в срок отговор на насрещната страна се поддържат доводи за неоснователност на чатната жалба.. По направеното искане, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира С Решение No 1138 от 02.06.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1451/ 2015 година на АС – София е отменено решението на първата инстанция- Софийския градски съд като е постановено ново, с което предявеният от Т. В. С. от [населено място] срещу Й. С. Р. от [населено място] иск по чл. 108 ЗС, в частта за предаване владението и държането на следния недвижим имот- апартамент в [населено място] ,[жк] [улица], ведно с прилежащите помещение и идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж, е отхвърлен като погасен чрез принудително изпълнение в полза на трето лице- М. П. Ш.. С молба от 10.07.2015 година Й. Р., в качеството си на жалбоподател/ възивник/ в производството пред апелативния съд е поискала по реда на чл. 248 ал.1 ГПК да бъде допълнено решението на апелативния съд в частта за разноските. С обжалваното определение, апелативният съд е оставил без разглеждане молбата на Й. Р. като процесуално недопустима, след като е приел, че липсата на представен своевременно- до приключване на съдебното заседание Списък на разноските по чл. 80 ГПК, налага стриктното прилагане на закона, съобразно разясненията на т.9 на ТР 6/2013 година на ОСГТК на ВКС, поради което е прието, че молбата по чл. 248 ал.1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е неправилно, постановено при неточно и превратно тълкуване на закона и незачитане на доказателствата по делото. Данните по делото сочат, че 1./ в съдебно заседание от 26.05.2015 година жалбоподателката- въззивник Й. Р. не се е явила, нито се е явил нейният процесуален представител адв.И. Ц.- АК-П., но 2./ на датата на съдебното заседание в канцеларията на съда по пощата с плик с пощенско клеймо от 25.05.2015 година/ л.30/ и щемпел на канцеларията на АС- София вх. No 7021 от дата 26.05.2015 година/ л.26/, е заведена писмена защита на адв.И. Ц.- АК П. по делото, с което е заявено искане за присъждане на разноски и са приложени Договор за правна защита и съдействие 003355/19.05.2015 год. и списък на разноските. Настоящият състав на ВКС, счита, че тези данни са тълкувани неправилно с обжалваното определение в рамките на изводите за недопустимост на заявеното искане по чл. 248 ал.1 ГПК. Писмената защита на страната, изготвена от защитата на жалбоподателката и подадена по пощата преди съдебното заседание, в която е инкорпорирано искането за присъждане на разноски, е постъпила в канцеларията на съда на датата на съдебното заседание- 26.05.23015 година, поради което изводът, че е постъпила след съдебното заседание е неточен. В кориците на делото при липсата на отразен час, в който са заведени книжата на защитата в канцеларията, пристигнали по пощата на същата дата и данните, че съдебното заседание е проведено след обяд- след 13.30 часа, но без отразен час в протокола кога е приключило конкретното дело, изводът на апелативният съд в производството по чл. 248 ал.1 ГПК с обжалваното определение, че „списъкът по чл. 80 ГПК“, като условие за допустимост на молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските“ е постъпил след откритото съдебно заседание/ о.с.з./ и следва да се приема, че липсва списък, не почива на данните и доказателствата, приложени по делото. Отделно от това, самото ТР 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС - т.9 е приложено в смисъл, по- широк от този, изразен в мотивите на тълкувателното решение. В цитираната задължителна съдебна практика, ВКС визира само хипотезата на „изменение“ на съдебния акт в частта за разноските, но не визира хипотезата, при която искането е за допълване на съдебния акт в частта за разноските, т.е. хипотеза когато изобщо няма произнасяне по искането за разноски, направено в рамките на установения от закона срок. По конкретното дело апелативният/ въззивен/ съд няма произнасяне по искането за разноски изобщо. Ето защо не може да се приеме, че искането е за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските т.е. когато има произнасяне, но една от страните желае определението за разноските да бъде изменено. С ТР на ОСГТК на ВКС се прие, че процесуалното право да се иска изменение на съдебния акт/ но не и допълване/ относно разноските може да се упражни само и доколкото има списък на разноските. Ако се приеме приетата теза на апелативният съд то би следвало, че ако няма списък на разноските се погасява и правото да искаш да се присъдят изобщо разноски по делото след съдебно заседание, което виждане е contra lege. Ето защо, като приема, че искането е процесуално допустимо, направено е своевременно, има приложен списък на разноските и документ, установяващ мандатното правоотношение и заплатените за процесуална защита разноски, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, а делото върне на апелативният съд за произнасяне по същество като компетентен съд. С атакуваното по пътя на обжалването определение за оставяне без разглеждане на молбата по чл. 248 ал.1 ГПК, апелативният съд е изложил и съображения по основателността на искането, като е приел, че с оглед характера на иска за собственост и основанието, наложило отмяната на съдебното решение на първата инстанция и отхвърлянето на иска, жалбоподателката– възивник, ответник по иска няма право на разноски. В настоящото производство тези мотиви на решаващия съд не могат да бъдат проверени, тъй като същите не са в предметната рамка на основанието – решаващ мотив, а именно липсата на списък на разноските, като условие за надлежното упражняване на процесуално право по чл. 248 ал.1 ГПК. По изложените съображения, състав а ВКС- второ отделение на гражданската колегия