Определение № 127 от 09.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 885/2020 г.

Производството е образувано по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба от Х. Д. Б., чрез адв. Н. Я. срещу „ разпореждане № 169 от 06.10.2020г. на Председателя на ІІІ н.о.”, като се заявява неговата незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се изтъкват редица съображения за допустимост на депозираната от жалбоподателя касационна жалба срещу решение № 156/12.02.2020г. на СГС, НО, ХIV въззивен състав по внчхд № 2497/2019г. и неправилност на виждането, че същата като просрочена, подлежи на връщане. Прокурорът от ВКП изразява становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, I НО, след преглед на материалите по делото, намери следното: І. Преди всичко следва да се определи предмета на касационната проверка. Извън всякакво съмнение е, че актовете на председателите на отделения, с които се отказва да се образува касационно производство, не подлежат на касационна проверка – нито от състави в наказателните отделения, нито пък от състави в гражданско отделение, така както е адресирана частната жалба. Това е така, доколкото по същество се касае до акт, свързан с администриране на делото и с него не се слага нито край на наказателното производство, нито пък се прегражда неговото процесуално развитие. Впрочем, внимателния прочит на атакуваното разпореждане, установява, че в него не се взема каквото и да е становище по допустимостта на касационната жалба, а делото се връща на съдията при въззивния съд да извърши дължимата проверка „…дали касационната жалба е подадена в срок, съобразно изискванията на чл.351, ал.5 от НПК”. Паралелно с това, коментираното разпореждане не попада в нито една от категорията актове по чл. 351, ал. 6 от НПК и по чл. 346 от НПК, което допълнително предпоставя недопустимостта на претендирания от частния жалбоподател касационен контрол върху коментираното разпореждане на председателя на ІІІ н.о. На следващо място, развитите в частната жалба аргументи позволяват заключението, че търсената от жалбоподателя защита е насочена срещу тезата, че касационната му жалба е подадена извън законоустановения срок, довело в крайна сметка до връщане на жалбата от съдията - докладчик при въззивния съд в процедура по чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК с разпореждане от 09.10.2020 година. Следователно предмет на касационен контрол се явява именно този акт на съдията – докладчик при въззивния съд. ІІ. По същество развитите в частната жалба доводи са неоснователни. Правилно съдията при въззивния съд е върнал касационната жалба като просрочена. Установено по делото е, че с присъда от 18.01.2019г. по нчхд № 20589/2015г. на Софийски районен съд, подсъдимият К. Г. В., е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2 във връзка ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, извършени на 31.05.2015г. и с пострадал – Х. Д. Б., като на осн. чл. 23 от НК му е наложено общо най-тежко наказание – глоба в размер на 6000/шест хиляди/ лева и обществено порицание, което да се състои в публично порицаване на осъдения, което да се обяви чрез печата - чрез централен ежедневник, издаван в Република България. С първоинстанционната присъда, на осн. чл. 45 от ЗЗД подсъдимият В. е осъден да заплати на гражданския ищец Х. Б. сумите, както следва: 100/сто/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и 7000/седем хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът се произнесъл по разноските и държавните такси. По въззивна жалба на подсъдимия В. било образувано внчхд № 2497/19г. по описа на Софийски градски съд, приключило с постановяване на решение № 156/20.02.2020г., предмет на касационно обжалване с върнатата на частния жалбоподател касационна жалба. С решението Софийски градски съд отменил първоинстанционната присъда в наказателната й част и прекратил воденото срещу подсъдимия наказателно производство. Първоинстанционната присъда била отменена и в гражданско-осъдителната й част, а предявените от частния тъжител граждански искове срещу подсъдимия били отхвърлени. На частния тъжител били възложени разноските по делото. Присъдата била потвърдена в останалата част. Пред въззивната инстанция частния тъжител бил представляван от адв. Д. и адв. Я.. В хода на въззивното производство, с изрична молба от 11.06.2019г., вх. № 1040035, частният тъжител посочил съдебен адрес – 1000 София, ул. „ст. К.”№24, два мобилни телефона и електронен адрес, като помолил кореспонденцията по това производство да се извършва чрез тях. Съобщението за изготвеното въззивно решение било връчено както следва - за Х. Б. /чрез адв. Д.- на посочения в молбата на частния тъжител съдебен адрес/ на 05.03.2020г.; на адв. Д. –лично на 05.03.2020г. и на адв. Я. - лично на 09.06.2020 година. На 22.06.2020г. в Софийски градски съд била депозирана касационна жалба срещу решение № 156/12.02.2020г.на СГС от частния тъжител Х. Б., чрез повереника му - адв. Я.. При така изложеното, не могат да се споделят развитите в частната жалба доводи, че частният тъжител не е бил редовно уведомен за постановеното въззивно решение и следователно срокът за обжалването му е започнал да тече едва от уведомяването на адв. Я. за изготвянето му. Срокът за обжалване на решението е започнал да тече след връчване на съобщението за изготвянето му на частния тъжител/макар и това да е станало чрез адв. Д./ на посочения от него адрес и съгласно изричното му искане на този адрес да се извършва кореспонденцията му по производството, както и при редовното упълномощаване на адв. Д. като повереник на частния тъжител и към 22.06.2020г., когато адв. Я. е депозирал касационната жалба, е бил изтекъл. Следователно, заключението на съдията при въззивния съд, отразено в разпореждането от 09.10.2020г., че жалбата е просрочена и подрежи на връщане, е правилно и законосъобразно. По изложените съображения, ВКС намери, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,