Определение № 65 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 377/2014 г.

ВКСI гражданско отделение10.02.2014 г.докладчик Геника Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. С. Б. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] срещу определение № 287/ 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от ответника Х. С. Б. срещу определение № 287/ 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение оставя без разглеждане по същество частната жалба на Б. срещу определение от 13.05.2011 г. по гр. д. № 1540/ 2011 г. САС, ГК, ІV-ти състав, защото определението е извън обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Частната жалба не съдържа конкретно оплакване за процесуално нарушение, а общо изложение, което според жалбоподателят касае правопорядъка. Ето защо настоящият състав на Върховния касационен съд я третира като бланкетна. Обжалваният акт отрича правото на частна жалба на Х. Б.. Ищцата В. Г. Б. не разполагат с право на отговор по въпроса, надлежно ли е възникнало чуждото право от публичен ред, – това, което е упражнил Б.. Предметът на настоящия „процес относно процеса” касае надлежната легитимация на частния жалбоподател и е негоден да засегне правна сфера, различна от неговата. А. следва и от чл. 129, ал. 3 и чл. 130, изр. 2 ГПК. Приложението им по аналогия е обосновимо (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Обжалваното определение е постановено в особено исково производство по глава ХХVІІІ ГПК, достигнало етап въззивно обжалване на първоинстанционното решение. С определението от 13.05.2011 г. по гр. д. № 1540/ 2011 г. САС, ГК, ІV-ти състав задължава Б., ответник по иска за поставяне под запрещение, да се яви лично пред въззивния съд в следващото открито заседание. Определението е постановено на основание чл. 337, ал. 1, изр. 1 ГПК, то е по движение на делото, а не преграждащо и липсва норма в ГПК, което да предвижда, че подлежи на обжалване с частна жалба. Следователно за него е изключен самостоятелният инстанционен контрол. Споделяйки същото, предходният състав на Върховния касационен съд прилага правилно чл. 274, ал. 1 ГПК, третирайки частната жалба като недопустима. При тези мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

7