Определение № 85 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1087/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 316 от 21.01.2020 г. на К. Б. Ш. чрез пълномощника й адвокат Б. Д. против разпореждане № 965 от 17.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 519 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-В., с което е върната частна касационна жалба вх.№ 6725 от 2.12.2019 г. на К. Б. Ш. против определение № 711 от 14.11.2019 г. по същото дело за отмяна на атакуваното определение на Варненския окръжен съд и постановяване на друго за конституиране като трети лица-помагачи на страната на ответника Е. Д. Г. само по предявения против него от К. Б. Ш. ревандикационен иск на лицата: „Райфайзенбанк/България“ ЕАД и ЧСИ с рег. № 717 Р. В. Т.. Е. Д. Г. е подал чрез пълномощника си адвокат М. Т. писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.1, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното разпореждане, Софийски апелативен съд е посочил, че определението на въззивния съд, с което след отмяна на първоинстанционно определение, е конституирано трето лице-помагач, не попада в кръга определения, посочени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, нито е от вида на посочените в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не подлежи на касационно обжалване. Посочените съображения са правилни. Тезата на жалбоподателката е, че определението, с което се конституира трето лице-помагач по своята същност се доближава до решенията, защото разрешава въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство, включвайки или не трети лица-помагачи. Същевременно в т.6 на ТР 1/17.01.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т.9а от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване, но това не означава, че при различни решения на въпроса от двете инстанции, от актът не подлежи на касационен контрол. Посочената теза е неоснователна. Кои определения подлежат на касационно обжалване се определя по критериите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Кои определения следва да се квалифицират като такива, с които съдът дава разрешение по същество на други производство е разяснено в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС /тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер/. Определението, с което съдът конституира трето лице-помагач на страна по спора не засяга лично или имуществено право на насрещната страна, поради което не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Същото не може да се квалифицира и като прекратително тъй като не препятства завършване на делото с постановяване на съдебно решение или пред сезирания съд, нито временно преустановява развитието на съдебното производство. Обстоятелството дали въззивният съд е отменил отказът на първоинстанционният съд да уважи молбата и вместо това я е уважил, обуславя достъп до касационен контрол само по силата на изричната норма на чл.396, ал.2, изр.последно ГПК, т.е. в обезпечителното производство, но не и при обжалването на други определения. Неоснователен е и довода, че въззивният съд не е бил компетентен да върне частната касационна жалба, а е следвало само да я комплектова и адмминистрира, тъй като нормата на чл.275, ал.2 вр.262 ГПК изрично овластява администриращия съд да прецени процесуалната допустимост на жалбата и да я администрира само, ако прецени, че е процесуално допустима и редовна. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение