Определение № 60202 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2021 г.

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ и е образувано по жалба на Съвета на Камарата на ЧСИ и жалба на Министерство на правосъдието срещу решение от 12.01.2021г. по дисциплинарно дело №17/18г. по описа на Дисциплинарна комисия към Камарата на ЧСИ. Първоначално производството е образувано по искане на Министерство на правосъдието и на Камарата на ЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. А., рег.№ 757, с район на действие ОС- Пловдив, за извършени три дисциплинарни нарушения. Първо, в нарушение на разпоредбата на чл. 462, ал.1 ГПК не е предявил изготвено по изпълнително дело №266/09г. разпределение през 2017г. по искане на Банка ДСК ЕАД, за сума, получена от продажба на ипотекиран имот, за което е длъжен по силата на закона и по силата на съдебно решение. Второ, в нарушение на чл. 16, ал.4 и ал.5 от Наредба №4/06г. за служебния архив на ЧСИ, не е приложил по изпълнителното дело постъпващите по делото книжа, в т.ч. и жалби на страните, както и съставените от него документи във връзка с извършени действия по делото. И трето, не е превел в полза на правоимащо лице- банката, сумата, получена от публичната продан на ипотекирания имот, в нарушение на чл. 455, ал.2 ГПК. Срещу искането за налагане на дисциплинарно наказание, ЧСИ А. А. е възразил, че за периода от 15.07.2013г.- 10.09.2016г. е бил лишен от правоспособност, като служебният му архив и специалната сметка са предадени на ЧСИ Н. В., и по сметките му е превел над 1 000 000лв., а през 2016г., когато е възстановен в правата си, от ЧСИ Н. В. е получил само сумата от 2 998,42лв., поради което не е изплатил сумите на Банка ДСК ЕАД, по искането и от 05.10.2017г., за продадения ипотекиран имот, тъй като по сметката му няма налични пари. Освен това се позовава на изтекла погасителна давност за налагане на дисциплинарно наказание. С обжалваното решение от 12.01.2021г. Дисциплинарната комисия е приела, че за нарушението на чл.16, ал.4 и ал.5 от Наредба №4/06г. не се установява дали нарушението е извършено от ЧСИ А. А. тъй като за периода от 2013г. до 2016г. делото е било предадено на ЧСИ Н. В.. А относно нарушението на чл. 462 ГПК и чл. 455, ал.2 ГПК е прието, че доколкото ЧСИ А. е бил лишен от права за периода от 15.07.2013г.- 10.09.2016г., то тези нарушения не могат да му се вменят във вина, тъй като дължимите суми, които е трябвало да бъдат преведени, не са били налични, но поради действия или бездействия на друго лице. Настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. По делото се съдържа писмо от ЧСИ Н. В. до Министерство на правосъдието, според което сумата от предадените му сметки на 23.08.2013г. от ЧСИ А. е била 1 022 177,29лв., но в хода на изпълнителните дела се е установило недостиг на суми, които подлежат на разпределение за над 700 000лв., поради което е сезирана Прокуратурата на РБ. За изясняване на делото от фактическа страна с оглед установяване на вината за извършените нарушения, Дисциплинарната комисия е следвало да назначи съдебно- счетоводна експертиза, която да провери твърденията на ЧСИ Н. В.. Тъй като ВКС разглежда жалбата по същество съгласно чл. 73, ал.4 ЗЧСИ, то за изясняване на делото от фактическа страна следва да се отмени хода по същество и да се назначи съдебно- счетоводна експертиза. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО