Определение № 2340 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1335/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. А. за отмяна на арбитражно решение по арб.дело № 15/2024 г. на АС при Асоциация Български арбитражен съд, с което И. А. е осъден да заплати на Т. В. У. сумата общо в размер на 77 700лв. – главници и неустойки по договори за заем от 25.03.2019 г., 29.04.2019 г., 19.06.2019 г. и разноски в размер на 3103,68 лв. Подадена е молба вх. №13504/18.07.2025 г. от ищеца, представляван от адв.К., с искане допускане на обезпечение. В молбата се излагат доводи, че за ищеца липсва правен интерес да иска спиране на изпълнението на арбитражното решение, доколкото образуваното изпълнително производство вече е прекратено поради извършено от длъжника плащане на цялата дължима сума и извършено разпределение на постъпилата сума от ЧСИ. Счита, че в рамките на производството по чл.47 ЗМТА е допустимо да се търси обезпечение на иска по чл.389 ГПК. Посочва, че при бъдещо отменително решение по чл.47 ЗМТА за него ще възникне право да иска издаване на обратен изпълнителен лист срещу ищеца в арбитражното производство за връщане на изплатената въз основа на арбитражното решение сума. Поради което претендира допускане на обезпечение чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника в настоящето производство Т. У. в изброените в молбата банки. Съставът на ВКС прецени следното: Константна е практиката на ВКС /определение № 322/15.06.2017г. о т.д.№ 1385/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 788/12.10.2023 г. по т.д. № 1605/2023 г. на ВКС, I т.о. и др./, че не е налице възможност за развиване на производство по чл.389 ГПК за обезпечаване на иск в рамките на производството по отмяна на арбитражно решение по чл.47 и сл. ЗМТА. Следва да се отчете спецификата на производството по чл.47 и сл. ЗМТА. Арбитражното решение се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, а когото искът е конститутивен, решението има и конститутивно действие. Следователно законодателството ни приравнява по ефект арбитражните и съдебните решения, без да изисква някакъв междинен акт на държавния съд, напр. на признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение от държавния съд. То не подлежи на обжалване и влиза в сила с връчването му, в която връзка и се поставя проблемът за защита на страните при порочно арбитражно решение. В случай, че арбитражното решение е опорочено, редът за защита е чрез отмяната му. Тя е проява на държавния контрол върху арбитража, поради което регулацията е повелителна. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 от ЗМТА, като други пороци не са основания за отмяна. Всички те са насочени към проверка на процесуалноправната законосъобразност на арбитражното решение и е изключена преценката на материалната му законосъобразност. Ето защо спиране изпълнението на абритражно решение по чл.48, ал.2 ЗМТА е предвидено по аналогия на спиране изпълнението на влязло в сила съдебно решение по чл.309 ГПК във връзка с производство по молба за отмяна по чл.303 ГПК и спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, на осн. чл.282 ГПК във връзка с касационно прозводство по касационна жалба срещу невлязло в сила въззивно решение. Съобразно постановките на ТР № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС спирането /по чл.282 ГПК/ има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, т.е. да се преостави защита на жалбоподателя – ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл.404, т.1 ГПК предварително принудително изпълнение на това решение. Отнесени към арбитражното решение тези постановки следват логиката на предвидените в чл.404, т.1 ГПК изпълнителни основания и предоставената защита в полза на страните срещу тях независимо от издадения изпълнителен лист. Постановените осъдителни арбитражни решения, които се ползват с изпълнителна сила, са изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК и въз основа на тях по молба на заинтересованата страна окръжният съд на осн. чл.51, ал.1 ЗМТА може да издаде изпълнителен лист. Поради което при предявяване на искова молба по чл.47 ЗМТА от ответника по уважен с арбитражното решение осъдителен иск, същото решение може да бъде спряно при наличие на предпоставки по чл.48, ал.2 ЗМТА, за да се избегне изпълнение срещу този ответник, докато е висящ спорът по чл.47 ЗМТА. Законодателят чрез регламентиране на молбата по чл.48, ал.2 ЗМТА е преценил обсега на предоставена защита на ищеца /ответник в арбитражното производство/ по обезпечаване на интереса му при подадената искова молба за отмяна по чл.47 ЗМТА и в него не попада възможността да се иска налагане на обезпечителни мерки извън спиране на изпълнението на арбитражното решение, чрез които да се обезпечава издаването на обратен изпълнителен лист при евентуално уважително решение по чл.47 ЗМТА. Предвид изложеното молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, състав на I т.о. на ВКС