Определение № 177 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 479/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба на Р. М. Н., [населено място], срещу разпореждане от 04.12.2019 г. по ч.гр.д. № 1624/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба с вх. № 16661/11.09.2019 г. на Р. М. Н. срещу определение № 2540 от 26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1624/2019 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на Р. Н. срещу определение № 1459/29.06.2018 г. по гр.д. № 4652/2018 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Софийският апелативен съд е посочил, че съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението на въззивния съд по частната жалба е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, поради което частната касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба, а съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението на съда по частната жалба е окончателно. Следователно правилно Софийският апелативен съд е върнал частната жалба като недопустима. Ето защо частната касационна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.