Определение № 120 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3575/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ, срещу определение №10201/21г. на САС, с което е оставено без уважение молбата на ПРБ, подадена на основание чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 10256/21г. на САС, в частта за разноските. За да се произнесе по частната жалба, съдът следва да прецени по същество основателността на молбата по чл. 248 ГПК на ПРБ. С решение № 10256/21г. на САС е отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, в частта за разноските, и е осъдена ПРБ да плати на адв. П., пълномощник на ищеца, възнаграждение в размер на 1660лв., за две инстанции, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, заради предоставена безплатна правна помощ. Съдът е определил възнаграждението според минималния размер, посочен в Наредба №1/04г.. В молбата си по чл. 248 ГПК, ПРБ е поискала намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, а с обжалваното определение, САС е отхвърлил подадената молба с аргументи, че е присъдил минималния размер на възнаграждението по Наредбата. С частната жалба на ПРБ, по която е образувано настоящото производство, и насочена срещу определението на САС по чл. 248 ГПК, се излагат доводи, че съдът е присъдил възнаграждение в размер на 1660лв., а не 830лв. съгласно Наредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че частната жалба е неоснователна, защото адвокатът има право на възнаграждение за всяка инстанция, и минималното адвокатско възнаграждение се определя за една инстанция (Раздел ІІІ от Наредба 1/04г.), поради което въззивният съд, след като е отменил първоинстанционното решение в частта за разноските, е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. П., общо за първа и втора инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 7, ал.2 от Наредба №1/04г., пропорционално на уважената част от иска- два пъти по 830лв. или общо1660лв.. Определението на САС е правилно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО