Определение № 112 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7186/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Т. Г. Н., с която се иска изменение на определение № 117 от 26. 02. 2015 г. по гр. д. № 7186/2014 г. на Върховния касационен съд, І г.о. в частта, с която същата е осъдена да заплати на С. Н. Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., като така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че платеното от ответника по касационната жалба С. Н. Н. адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответно на фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по молбата С. Н. Н. изразява становище за неоснователност на същата, тъй като молителката не е направила в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и размерът на договореното и платено от С. Н. Н. адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е допустима, а разгледана по същество – основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по касационна жалба на Т. Г. Н. против решение № 5360 от 15. 07. 2014 г. по гр. д. № 10866/2013 г. на СГС, ІV в възз. с-в, срещу която е подаден отговор от С. Н. Н., чрез адвокат С. Р. М.. Към отговора е приложено пълномощно и договор за правна помощ, от който е видно, че С. Н. е платил на адв. М. сумата 2500 лв. адвокатско възнаграждение за подаване на отговор и осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и Т. Н. е осъдена да плати на С. Н. разноски за касационната инстанция в размер на 2500 лв. Доколкото за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадения отговор на касационната жалба и приложенията към него на жалбоподателя и предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателката е узнала за размера на платеното от ответника по жалба адвокатско възнаграждение и в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молба за изменение на решението в частта за разноските. Размерът на уговореното и платеното от ответника по касационната жалба възнаграждение е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на вида, обема и трудността на извършените пред касационната инстанция от пълномощника на ответника процесуални действия, поради което следва да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, съответен на минимално предвидения в чл. чл. 7, ал. 2 и 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. – 898 лв. Определението по чл. 288 ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на С. Н. разноски за касационната инстанция следва да бъдат намалени от 2500 лв. на 898 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение