Определение № 10659 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С молба от 18.08.2025 г. адвокат Д. Аврамова, пълномощник на В. Д. В., е поискано допълване на Определение № 8433/11.08.2025г. по адм. д. № 3411/2025г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта за разноските. Молителят твърди, че исканията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата са направени своевременно, както пред първоинстанционния съд, така и с частната жалба до ВАС, като са представени договори за правна защита и съдействие, ведно с пълномощни. Ответната страна- Х. В. Х.-инспектор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- (ОДМВР)-Хасково не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема за установено следното: С Определение № 2041 от 06.03.2025г., постановено по адм. д. № 237/2025г. Административен съд-Хасково отхвърля жалбата на В. Д. В. от гр. Харманли, подадена чрез адв. Аврамова срещу решение с рег. № 272000-544/09.01.2025г., издадено от инспектор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- (ОДМВР)-Хасково. С Определение № 8433/11.08.2025г. тричленен състав на ВАС, пето отделение, отменя Определение № 2041 от 06.03.2025г., постановено по адм. дело № 237/2025 г. на Административен съд (АС) - Хасково и вместо него съдът се произнася като отменя Решение с рег. № 272000-544/09.01.2025 г., издадено от Х. В. Х.-полицейски инспектор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково, и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по искане с вх. № 125300-19882/25.11.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, подадено от В. Д. В.. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С частната жалба процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Д. А. иска присъждане на разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, общо в размер на 2040 лева, от които 30 лева държавна такса за образуване на касационно производство и 1000 лева хонорар за процесуално представителство пред ВАС по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, 10 лева държавна такса за образуване на производството пред АС- Хасково и 1000 лева хонорар за адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция, като е представен списък по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, присъждат се разноски, когато е доказано извършването на разноски в производството. По делото са представени договори за правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции с отразено възнаграждение за един адвокат по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и с оглед изхода на спора, съдът намира, че са налице основанията за присъждане на поисканите разноски, като бъде осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Хасково да заплати 2000 (две хиляди) лева разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции на адв. Д. Аврамова и 40 лв. (четиридесет) лева разноски за държавни такси за производството пред двете инстанции, платими на В. Д. В. от гр. Харманли. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд,