Определение № 499 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4665/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Р. И., чрез адвокат М. Д., срещу разпореждане № 50006/18.10.2024г. постановено по гр.д.№ 4939/2021г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е недопустимо, евентуално неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че частната жалба срещу определението за прекратяване на производството пред ВКС е подадена в срок. Същата била изпратена на мейла на съда, с електронно писмо постъпило в електронната пощенска кутия на ВКС на 10.09.2024г. Претендира за неговото обезсилване, евентуално за отмяната му и присъждане на направените разноски. В условие на евентуалност е направил искане за възстановяване срока за подаване на частната жалба. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното разпореждане е върната частната жалба вх.№501778/11.09.2024г. от Х. Р. И. срещу определение №50013/20.08.2024г. по гр.д. №4939/2021г. на Върховен касационен съд, ІV г.о. За да постанови този резултат, съдът посочил, че с определение №50013/20.08.2024г. са оставени без разглеждане касационна жалба с вх. № 262 653/21.06.2021 година и касационна жалба с вх. № 262 673/22.06.2021 година, подадени от Х. Р. И., против решение № 260 068/07.05.2021 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 232/2020 г. и производството по гр. д. № 4939/2021 г. на Върховен касационен съд е частично прекратено. Констатирал, че препис от това определение бил връчен на Х. И. на 03.09.2024г., от която дата започнал да тече и срокът за обжалването му. Същият е изтекъл на 10.09.2024г. С оглед на това, направил извод, че депозираната на 11.09.2024г. частна жалба от Х. И. е подадена след срока, поради което подлежи на връщане, съгласно разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 във вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното разпореждане. Съгласно трайно установената практика на ВКС, съдебните актове са недопустими, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца; когато се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало; при участие на ненадлежна страна или при разглеждане на вече разрешен с влязло в сила решение спор между страните по същия предмет и основание. В конкретния случай, съдът се е произнесъл в рамките на предмета, с който е бил сезиран, като в качеството си на администриращ съд е направил проверка за редовност на подадената частна жалба. Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.2 от ГПК определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му. Жалбоподателят Х. И. е бил уведомен за постановеното от състава на ВКС определение №50013/20.08.2024г., с което производството по гр.д.№ №4939/2021г. на ВКС, ІV г.о. било частично прекратено, на 03.09.2024г., чрез адвокат М. Д.. От тази дата е започнал да тече и срокът за обжалването му. Същият е изтекъл на 10.09.2024г. (вторник), съобразно правилото на чл.60, ал.4 от ГПК. Жалбоподателят е навел твърдения, че върнатата частна жалба е подадена на мейла на ВКС – [електронна поща], с подател М. Д., [електронна поща], на 10.09.2024г. Според разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.1 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. жалбата или друго писмено изявление на страната) е станало по пощата или по електронен път. В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при техническата обработка на молбата/жалбата на следващия ден, в работно за съда време (определение №5344/21.11.2024г. по гр.д.№4006/2024г. на ВКС, ІІІ г.о. и посочената в него съдебна практика). Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие (чл.62, ал.4 от ГПК). В този смисъл са и разпоредбите на Закона за електронния документ, според които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора (чл.9) и е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система (чл.10). Преценката дали е спазен срокът за подаване на електронното изявление се прави по отношение на относимите към съответното производство процесуални действия. Съгласно чл.102ж от ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис, какъвто е и настоящия случай. Съдилищата не могат да откажат приемане на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и изявленията са подписани с електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления (чл.102б от ГПК). В конкретния случай, на 11.09.2024г. в 0:00 часа на електронната поща на служба „Регистратура“ на ВКС с адрес [електронна поща] е постъпило електронно съобщение с подател М. Д., изпратено от електронна поща [електронна поща]. Същото съдържало прикачен файл „срок вкс ......pdf“. Подаденият документ (частна жалба от Х. Р. И., чрез адвокат М. Д., срещу определение №50013/20.08.2024г. по гр.д.№4939/2021г.) бил регистриран по гр.д.№4939/2021г. на 11.09.2024г. в 08:47:13 с вх.№501778/11.09.2024г. От извършената справка в електронната система на ВКС за постъпилите електронни писма на посочения от жалбоподателя адрес [електронна поща], се установи, че електронното съобщение получено чрез пощенския сървър на ВКС mail.vks.bg, от пощенски сървър .... с подател [електронна поща], съдържащо прикачен файл „срок вкс ....“ (регистриран в АСУД в 08:47:13 на 11.09.2024г. като частна жалба от Х. Р. И. по гр.д.№4939/2021г.), е получено на 10.09.2024г. в 23:59:38. Посочено е още, че не могат да бъдат потвърдени подателят и автентичността на съдържанието, тъй като същото не е подписано с КЕП. Използваната електронна поща на съда и адрес [електронна поща] не гарантира своевременно получаване на изпратените заявления. Сигурното изпращане на електронни изявление се осъществява чрез системата ЕПЕП и системата за електронно връчване на ССЕВ, поддържана от правителството на Република България, с която ВКС и органите на съдебната власт поддържат електронна комуникация. С оглед на така установеното, съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява изявлението на Х. Р. И. за подаване на частна жалба вх.№ 501778/11.09.2024г. по гр.д.№4939/2021г. на ВКС, ІV г.о. да е извършено в предвидената от закона електронна форма, подписана с КЕП и валидно удостоверяваща както подателя, така и автентичността на съдържанието на документа. Твърденията на жалбоподателя за надлежно сезиране на съда с подадена в срок частна жалба не съответстват на данните по делото, поради което администриращият съд не е дължал даване на указания по реда на чл.262 от ГПК. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК и следва да бъде потвърдено. По направеното с жалбата искане за възстановяване срока за обжалване на постановеното по гр.д.№4939/2021г. определение №50013/20.08.2024г., компетентен да се произнесе е съставът постановил обжалвания съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение