Решение № 4469 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2017 г.

Решение № 4469 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. А. Ц. от гр. К. срещу решение № 26 от 13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 340 от 2016 г. по описа на Административен съд - К.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло постановения от кмета на община - К. индивидуален административен акт, обективиран в негово писмо изх. № 94-00-37 от 2.11.2016 г. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Д. А. Ц. не се явява лично. Представлява се от сина си Р. Ц., който поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба, в писмена защита и устно от пълномощника - в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - К., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - К. в производство по чл. 145 и сл. от АПК е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. А. Ц. от гр. К. срещу задължителни предписания на кмета на община К., обективирани в негово писмо изх. № 94-00-3749 от 2.11.2016 г. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, предвид съдържанието на обжалваното писмо на кмета на общината и доколкото същото съдържа задължителни за адресатите му предписания за поведение относно начина на отглеждане на куче и кокошки и задължително съблюдаване на изискванията на обществения ред и хигиената в частните имоти, писмото съставлява индивидуален административен акт, предвиждащ задължения и бъдещи санкции при неизпълнението им, поради което подлежи на обжалване. Доколкото жалбоподателят е адресат на същото писмо, то жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване и в срока за атакуването му. От представените по делото и неоспорени от страните доказателства, административният съд е заключил, че жалбата на Цонев е неоснователна, тъй като атакуваното с нея писмо на кмета на община- К. отговаря на всички изисквания за законосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК - същото е издадено от компетентен по смисъла на § 2 от ПР на общинската Наредба за поддържане и опазване чистотата на територията на община -К. и на § 6 от ДПЗР на общинската наредба за регистрация, отглеждане и контрол на кучетата на територията на община К. административен орган и в предписаната от закона писмена форма. Писмото съдържа съответните мотиви и изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК. При издаването му не са допуснати твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила- Д. Ц. и съпругата му са уведомени за отпочване на административното производство по издаване на процесното писмо, видно от предходно писмо на кмета на общината изх. № 94-00-3749/12.10.2016 г., с което е насрочен оглед на място от служители на общината в присъствието на засегнатите страни, представляващо според съда уведомление по чл. 26 от АПК. Предвиденият оглед е осъществен на място, за което е съставен констативен протокол № 204 от 28.10.2016 г., съставляващ според съда официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства, на база на който е издадено и обжалваното по делото писмо. В съдебното производство жалбоподателят нито е оспорил този констативен протокол, нито е представил доказателства, оборващи констатациите в него. Атакуваното писмо е постановено в съответствие с действащите материалноправни разпоредби- чл. 172, т. 2 и чл. 173, т. 1, предл. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на животните, чл. 12, т. 1-4, т. 13 и т. 14, предл. 2 от общинската Наредба за регистрация, отглеждане и контрол на кучетата на територията на община К., чл. 18, т. 4 и т. 23 от Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на община К.. Административният съд е намерил за недопустимо и недоказано позоваването на жалбоподателя на дискриминационно поведение от страна на проверяващите спрямо трето лице, неучастващо в съдебното производство - неговата съпруга. По горните съображения АС-К. е отхвърлил жалбата на Д. Ц. срещу писмо изх. № 94-00-3749 от 2.11.2016 г. на кмета на община - К. като неоснователна. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание, изрично наведено в касационната жалба предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК. При постановяването му съдът, в противоречие със служебното начало в административния процес, прогласено в чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, не е указал на страните, че за факти от значение за спора, не ангажират доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. За първи път пред касационната инстанция от касационния жалбоподател са представени писмени доказателства от съществено значение за спора- ветеринарен паспорт на женско куче "Жана" и нотариални актове за собственост на жилищни помещения и прилежащите им второстепенни сгради и зимнични помещения, ведно с идеални части от дворно място. Същите следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд с оглед това дали в обжалваното писмо правилно са посочени задължените лица, които следва да изпълнят дадените предписания, да се изясни собствеността и стопанина на кокошките и кучето, находящо се в имота, предмет на констативния протокол /предвид обстоятелството, че във ветеринарния паспорт е посочен друг адрес на собственик на куче "Жана"/, както и да се изложат допълнителни доводи за материалната законосъобразност на предписанията предвид фактическите констатации в констативния протокол. Обсъждането на всички тези обстоятелства и новопредставени доказателства за първи път от ВАС би довело като краен резултат до лишаване на страните от право на защита на две съдебни инстанции. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато на друг състав на АС- К. за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение