Определение № 11271 от 07.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2022 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Милушева от гр.София, чрез адв. Д.Пеков, срещу Определение № 5740 от 19.07.2022 г. постановено по адм. д. № 9130/2021 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. В частната жалба се поддържа че оспореното определение е неправилно. Излагат се съображения за неправилност на изводите на решаващия съд, че по делото няма данни С. Милушев да е в брачни отношения с ищцата, като такива се установяват от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2011 г., както и че липсвали данни издаденото на 09.07.2020 г. постановление за възлагане да е било оспорено и отменено по реда на чл.266-чл.268 от ДОПК, при наличие на образувано пред АССГ производство по жалба срещу отказ за възобновяване на административното производство чрез отмяна на постановлението за възлагане. Поддържа се, че публичната продан е щяла да бъде извършена дори и С. Милушев да бе обжалвал мълчаливия отказ на публичния изпълнител при ТД на НАП София по молба вх.№ 94-С-519 /02.07.2020г. до Директора на ТД на НАП-София за отмяна на търга и спиране на изпълнението, поради което жалбата срещу същия се явява безпредметна. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Ответната страна - Национална агенция за приходите гр.София, представлявана от изпълнителния директор, чрез юрисконсулт Раева, с писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на атакуваното определение. Иска се атакуваното определение да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АССГ е върнал исковата молба на Б. Милушева от гр.София срещу НАП- гр.София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 109 810,69 лева вследствие на бездействие – мълчалив отказ по молбата на С. Милушев от 07.02.2020 г. за спиране на публичната продан на два апартамента и на действие - издадено Постановление за възлагане №24/09.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, тъй като както издаването на Постановление за възлагане на недвижим имот и непроизнасянето по искането на С. Милушев от 07.02.2020 г. за спиране на публичната продан на два апартамента, във връзка с които се претендира обезщетение за имуществени вреди, не представляват действие или бездействие, както сочи ищцата, а са административни актове, които подлежат на задължителен административен контрол по реда на чл.266 и сл. ДОПК. В заключение е извел извода, че след като посочените актове, от които се претендират вредите, не са отменени по надлежния ред, съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, исковата молба се явява недопустима. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, по следните съображения: Ищцата е предявила иск за обезщетяване на причинените й имуществени вреди, намиращ своето правно основание в 17, ал. 6 ДОПК, съгласно която разпоредба задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Както правилно е приел и АССГ, по същество вредите се претендират от незаконосъобразно действие по изпълнението, обективирано в Постановление за възлагане №24/09.07.2020 г., с което Директора на ТД на НАП-София е възложил на Б. Милушева жилище - апартамент с площ от 67,80 кв.м., находящ се в гр.София, [жк] за сумата от 95 007 лв. Актовете, издавани от публичния изпълнител са тези, посочени в чл. 226 ДОПК - постановления и разпореждания, като Постановлението за възлагане на вещта на купувача по чл.253 ДОПК е акт на публичния изпълнител. Като волеизявление, представляващо част от производството по изпълнение, постановлението е изключено, съгласно чл.21, ал.5 АПК от кръга на индивидуалните административни актове, но специалната защита срещу този акт се осъществява по реда на чл.266 - чл.268 ДОПК. Ето защо споровете по обжалване на действията на публичния изпълнител във връзка с предприето от него принудително изпълнение следва да се решават в производството по ДОПК /чл.266 - чл.268/, като е недопустимо тяхната законосъобразност да бъде преценявана в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК разпоредбите на АПК се прилагат само в неуредените случаи, какъвто настоящия не е. Посочените съображения са относими и досежно твърдения мълчалив отказ по молбата на С. Милушев от 07.02.2020 г. за спиране на публичната продан на два апартамента, като правният интерес да инициира производство по чл.266 и сл. ДОПК /каквото не е инициирано/ е бил на С. Милушев. За прецизност следва да се посочи, че с влязло в сила Определение № 5612 от 14.07.2022г. постановено по адм.д. № 4448/2022 г. по описа на АССГ, потвърдено с Определение № 10232 от 14.11.2022 г. по адм.д.№ 10129/2022г. на ВАС е отхвърлена жалбата на Б. Милушева срещу Решение № ПИ-112/29.03.2022 г. на Директора на ТД на НАП-София, с което е отхвърлено искането за възобновяване на производството, приключило с издаване на Постановление за възлагане с изх.№ 24/09.07.2020 г. във връзка с проведена продажба чрез търг с тайно наддаване № 27/20/С, поради което оплакванията и в тази насока се явяват неоснователни. В случая се претендира обезщетение за вреди от акт по изпълнението, който не е отменен по установения в закона ред. Следователно не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск, което основава и връщането на исковата молба като недопустима и прекратяване на съдебното производство. Предвид изложените съображения, обжалваното определение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.236 във връзка с чл.221, ал.2, предложение „първо“ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение