Решение № 255 от 24.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2013 г.

Производството е по чл.251 ГПК по искането на П. Д. Т. от [населено място], [община], за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 299/28.І.2016г. Ответниците по искането Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив не са заявили становище. За да се произнесе по искането, ВКС на РБ взе предвид: С определение № 913/15.VІІ.2013г. по гр.д. № 1814/2013г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 07.ХІІ2012г. по гр.д. № 1101/2012г. в осъдителната му част за присъдените на П. Т. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди в тежест на Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив солидарно и не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част за разликата до 80000лв. по касационната жалба на Т.. С решението си от 28.І.2016г. ВКС е приел, че решенията на първоинстанционния и въззивния съдилища са недопустими като постановени по непредявени искове по чл.2 ал.1 т.6 ЗОДОВ и разгледани по предвидения в този закон специален ред. С оглед на това е обезсилил в осъдителните им части за сумата 5000лв. решението на Пловдивския апелативен съд от 07.ХІІ.2012г. и потвърденото с него решение на Пазарджишкия окръжен съд от 11.VІІ.2012г. по гр.д. № 285/2012г. и е върнал делото на последния за разглеждане на предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.5 $ 1 от КЗПЧОС в осъдителните му части за посочената сума от стадия на проверка на редовността на исковата молба. П. Д.Т. иска тълкуване на така постановеното решение по въпросите „констатираната от ВКС недопустимост на решението на по-долната съдебна инстанция обуславя ли влизане в сила на това решение в частта над 5000лв. до пълния предявен размер 80000лв.” и „след връщането на делото на първоинстанционния съд от стадия на преглед за редовност на исковата молба претенцията за 5000лв. ли се счита предявена или производството по делото продължава в съответствие с предявения от ищцата иск за 80000лв.”. ВКС на РБ намира искането за тълкуване за неоснователно. Влязло в сила решение се нуждае от тълкуване, когато то е неясно, защото от него не може да бъде изведена действителната воля на съда. В разглеждания случай неяснота, налагаща тълкуване, не е налице. Волята на съда е ясно изразена в диспозитива на решението и тя е основана на и е в съответствие с мотивите му – новото производство пред първоинстанционния съд да започне в очертаните с него предели по размер, само относно които делото е било висящо пред ВКС към момента на произнасянето му. А дали то ще продължи в тези предели е въпрос, който е неотносим към настоящото производство, тъй като тълкуването не може да има резултат, различен от този по тълкуваното решение, и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. По изложените съображения искането за тълкуване следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,