Определение № 5512 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Л. С., в качеството му на домоуправител на етажната собственост на [улица], вх. А, чрез процесуален представител адв. Москов, срещу определение № 18614/02.10.2024г., постановено по адм. д. № 6694/2024г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо (уведомление) с изх. № М-123/30.01.2024г. на заместник изпълнителния директор с ресор „ПДУВ“ към „Топлофикация София“ ЕАД и прекратява производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба – изпълнителният директор на „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема на първо място, че оспореното писмо (уведомление) с изх. № М-123/30.01.2024г. на заместник изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД няма белезите на индивидуален административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя. Писмото има уведомителен характер за жалбоподателя, с него задълженият субект иска уточняване на заявлението на С. за получаване на достъп до обществена информация, тъй като заявената такава е общо и неясно формулирана. На второ място, първоинстанционният съд посочва, че въпреки дадените на жалбоподателя указания, не са представени доказателства за представителната му власт по конкретното дело в качеството му на управител на етажната собственост. С тези съображения съдът оставя без разглеждане жалбата на Г. Л. С. и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, не оспореното писмо има характеристиките на индивидуален административен акт, който засяга правата му на получаване на достъп до обществена информация, което е основополагащо и конституционно закрепено право. Правилно административният съд определя характера на изпратеното до С. уведомление като указание на задължения обект по чл. 29, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за уточняване на предмета на исканата информация. Изрично в уведомлението на „Топлофикация София“ ЕАД е посочено, че посочената в заявлението информация, до която се иска достъп за начина на отчитане и ползване на топлинна енергия на абонат, обслужван от топлинния счетоводител фирма „Техем“, както и протоколи от решения на общи събрания или други съгласителни документи с подписите на присъстващите, касаещи обект на [улица], е неясно и общо формулирана и не става ясно точно каква информация се иска, поради което от заявителя е поискано уточняване в срока по чл. 29 ЗДОИ. При тези данни обосновано съдът приема, че в случая жалбата не е насочена срещу акт, който засяга права и законни интереси на жалбоподателя, поради което не подлежи на съдебен контрол. Правилни и съответни на закона-чл. 23, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), неизпълнение и на указанията на съда за представяне на доказателства за представителната власт на жалбоподателя по делото в качеството му на управител на етажната собственост. Представената по делото служебна бележка от район „Лозенец“ за избора на Г. С. за управител (председател) на Управителния съвет на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост, не изпълнява изискването на закона-чл. 23, ал. 4, изр. второ ЗУЕС. Доводите, изложени в частната жалба, че дадения от съда едноседмичен срок за изпълнение на указанията за представяне на доказателства за представителната власт е недостатъчен, са неотносими към преценката за законосъобразност на оспорения съдебен акт. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по частната жалба следва да се уважи направеното в настоящето производство искане за присъждане на разноски на ответника по частната жалба. На „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение