Определение № 4530 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Б. В. М., чрез адвокат К. Трингова обжалва определение № 9370/18.03.2025 г. на Административен съд - София град, III отделение, 71 състав, постановено по адм. дело № 1852/2025 г. с искане да бъде отменено, определение № 14831/15.08.2024 г. на Административен съд - София град, I отделение, 45 състав, постановено по адм. дело № 8032/2024 г. и предявява следните кумулативно съединени искове: да бъде обявено за нищожно на основание чл. 149, ал. 5 АПК решение № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. НАП по жалба вх. № 24956/19.08.2024 г. на АССГ (т.1); да бъде отменено на основание чл. 149, т.5 АПК като унищожаемо или недействително решение № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. НАП по жалба вх. № 24956/19.08.2024 г. на АССГ (т.2); да бъде обявено за нищожно определение № 14831/15.08.2024 г. на Административен съд - София град, I отделение, 45 състав на основание чл. 209, ал.1, 2 и 3 от АПК по жалба 94-Б-219/01.08.2024 г. на НАП (т.3, 4 и 5). Частният жалбоподател счита, че е недопустимо АССГ да упражнява злоупотреба с право, което е забранено по чл. 17 от ЕКПЧ. Твърди, че е поискал спиране на ревизионното производство на основание чл. 34, ал.1 ДОПК и са изпълнени всички изисквания на закона за уважаване на искането му. Сочи, че в ДОПК няма изискване за представяне на документ, че ревизираното лице се намира в невъзможност да участва в ревизионното производство, както е прието в определение № 14831/15.08.2024 г. Излага съображения, че при кумулативно съединените искове съдът разглежда и се произнася по всички предяване искове. Поддържа, че с упражняване на легитимните му права за обжалване на определение № 9370/18.03.2025 г. на Административен съд - София град, III отделение, 71 състав настъпват и всички законови предпоставки и касационни основания по чл.209 АПК за обявяване нищожност и на определение № 14831/15.08.2024 г. на Административен съд - София град, I отделение, 45 състав, въпреки че не подлежи на обжалване, тъй като при предявяване на кумулативно съединени искове съдът е длъжен да ги разгледа и да се произнесе във връзка с чл. 127 АПК. Ответникът не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В производството по обжалване на определенията и разпорежданията по глава Тринадесета на АПК, е недопустимо предявяването на кумулативно съединени искове по смисъла на чл. 210 ГПК във връзка с чл.144 АПК. От изложеното в обстоятелствената част и петитума на частната жалба, следва да се приеме, че от Б. М., чрез адвокат К. Трингова са предявени отделни искания до съда по смисъла на чл.127 АПК. Исканията по т.1 и 2 от частната жалба за обявяване нищожност и отмяна на отказа за спиране на производство на основание чл. 149, ал. 5 АПК и на основание чл. 146, т. 4 и 5 АПК са свързани с обжалването на определение № 9370/18.03.2025 г. на Административен съд - София град, III отделение, 71 състав, постановено по адм. дело № 1852/2025 г. Исканията по т. 3, 4 и 5 от частната жалба са за обявяване нищожност на обжалваното определение № 14831/15.08.2024 г. на Административен съд - София град, I отделение, 45 състав, на основанията по чл. 209, т.1, 2 и 3 АПК. Така предявените искания следва да бъдат разгледани при произнасянето по частната жалба против съответния съдебен акт. Частната жалба в частта, в която се обжалва определение № 9370/18.03.2025 г. на Административен съд - София град, III отделение, 71 състав, постановено по адм. дело № 1852/2025 г. с искане да бъде отменено, е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 229, ал.1, т.1 АПК подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С определение № 9370/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1852/2025 г., Административен съд - София град, III отделение, 71 състав е оставил без разглеждане жалбата на Б. В. М. против решение за отказ за спиране на производство № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП София и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 7 АПК - пред същия съд, между същите страни, на същото основание има образувано адм.дело № 8032/2024 г., по което се оспорва един и същ административен акт. Съдът е посочил и друго самостоятелно основание за недопустимост на оспорването - по чл. 177, ал.1 и 3 АПК. В тази връзка е изложил съображения, че въпросът за законосъобразността на оспореното решение за отказ за спиране на производство № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП София е разрешен окончателно с влязло в сила определение на АССГ по адм. дело № 8032/2024 г., като жалбоподателят е обвързан от така постановения съдебен акт, а отхвърлянето на оспорването, е пречка за обжалването му като нищожен или на друго основание. Определението е правилно като краен резултат, но по различни съображения. От доказателствата по делото правилно съдът е установил, че решение за отказ за спиране на производство № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. на началник на сектор при ТД на НАП - Варна, (погрешно посочена като ТД на НАП София) е било оспорено от Б. В. М., по реда на чл. 34, ал. 5 ДОПК пред Административен съд - София град. С определение № 14831/15.08.2024 г. на Административен съд - София град, I отделение, 45 състав, постановено по адм. дело № 8032/2024 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Производството по адм. дело № 1852/2025 г. е образувано по жалба вх. № 24956/19.08.2024 г. на Б. В. М., чрез адвокат К. Трингова против същото решение за отказ за спиране на производство № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. на началник на сектор при ТД на НАП - Варна, (погрешно посочена като ТД на НАП София) с искане да бъде обявено за нищожно на основание чл. 149, ал. 5 АПК или да бъде отменено на основание чл. 146, т.4 и 5 АПК. При тези факти, законосъобразно съдът е приел, че въпросът за законосъобразността на оспорения отказ за спиране на производство, е решен с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 34, ал. 7 ДОПК определението на административния съд по жалба срещу отказ за спиране на ревизионно производство, е окончателно. Когато по оспорването има влязъл в сила съдебен акт, между същите страни, повторното оспорване на същия административен акт, е недопустимо на основание чл.159, т. 6 АПК, а не на основание чл. 159, т. 7 АПК, както е приел първоинстанционният съд. Наличието на дело, образувано пред същия съд, между същите страни, на същото основание е процесуална пречка за допустимост на оспорването, когато по-рано образуваното дело е висящо. В случая производството по адм. дело № 8032/2024 г. по описа на АССГ, I отделение, 45 състав, не е висящо, а е приключило с влязло в сила определение по чл. 34, ал. 6 ДОПК, поради което последващата жалба от 19.08.2024 г., е недопустима на основание чл. 159, т. 6 АПК. Това основание за недопустимост кореспондира и с действието на съдебния акт за страните по делото, предвидено в чл. 177, ал.1, изр. 1-во от АПК, което съдът е съобразил при прекратяване на делото. Законосъобразно на основание чл. 177, ал. 3 АПК съдът е приел, че влезлият в сила съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата на Б. М. против решение за отказ за спиране на производство № Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. на началник на сектор при ТД на НАП - Варна, е пречка за оспорването му като нищожно, както и за оспорването му на друго основание. С оглед на изложеното, определение № 9370/18.03.2025 г. на Административен съд - София град, III отделение, 71 състав, постановено по адм. дело № 1852/2025 г., с което жалбата от 19.08.2024 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При недопустимост на жалбата от 19.08.2024 г., съдът не дължи произнасяне по исканията на жалбоподателя за обявяване нищожност и отмяна на отказа за спиране на производство по т.1 и 2 от частната жалба. Частната жалба в частта, в която се обжалва определение № 14831/15.08.2024 г. на Административен съд - София град, I отделение, 45 състав, постановено по адм. дело № 8032/2024 г., с искане за обявяването му за нищожно на основание чл. 209, т.1, 2 и 3 от АПК по т. 3, 4 и 5 от исканията, е процесуално недопустима съгласно чл. 215, т. 4 АПК. С този съдебен акт на основание чл. 34, ал. 6 ДОПК съдът е отхвърлил жалбата на Б. В. М. против решение за отказ за спиране на производство Р-22221023007402-104-001/26.07.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София. По силата на чл. 34, ал. 7 ДОПК така постановеното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. От изложеното следва, че са налице предпоставките по чл. 215, т.4 АПК във връзка с чл. 236 АПК, при които частната жалба против определение № 14831/15.08.2024 г. на Административен съд - София град, I отделение, 45 състав по адм. дело № 8032/2024 г. с искане за обявяване на неговата нищожност на основанията по чл. 209, т.1,2 и 3 АПК по т.3, 4 и 5 от жалбата, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати в тази част. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,