Решение № 117 от 23.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 967/2011 г.

Решение № 117 от 23.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 967/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], подадена чрез процесуалния представител-старши юрисконсулт Д. С. срещу въззивно решение от 17.05.2011 г. по гр. д. № 269/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 9.03.2011 г. по гр. д. № 3701/2010 г. на Кюстендилския районен съд, с което уволнението на Р. Т. З. е признато за незаконно, и е отменена като незаконосъобразна заповед № 65 от 20.08.2010 г. на кмета на [община] за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "началник отдел" в общината, като на основание чл. 225, ал. 1 КТ й е присъдена сумата 2846.16 лв., обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение за периода 21.04.2010 г. до 21.10.2010 г., ведно със законната лихва от 25.08.2010 г. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответницата Р. Т. З., чрез адвокат А. К. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С определение № 38 от 12.01.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: задължително условие за законосъобразността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ ли е наличието на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. На поставения правен въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на Върховния касационен съд - решение № 204 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 229/2009 г. на IV г. о. Прието е, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт. При осъществяване на своите правомощия той се подпомага от общинската администрация /чл. 34, чл. 36 и чл. 38 ЗА/. По аргумент от тези разпоредби кметът е ръководител на общинската администрация, а по силата на чл. 44, ал. 1, т. 3 З. той е и орган по назначаването на служителите в нея. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /Е./. В класификатора се посочва и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема - чл. 12 и чл. 13 ЗА. По силата на чл. 2, ал. 3 З. и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от наредбата за прилагане на Е., приета с ПМС № 47/2004 г. на основание чл. 13, ал. 1 ЗА и чл. 2, ал. 2 З. длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в това число и по вид правоотношение /по аргумент от чл. 2, ал. 1 от наредбата за прилагане на Е./ се утвърждава от органа по назначението, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към наредбата. Въз основа на изложеното е изведен извод, че в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и общата численост на персонала в нея. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Р. Т. З. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ са уважени. Приел е за незаконосъобразно уволнението извършено със заповед на кмета на общината на основание чл. 325, т. 12 КТ - поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, тъй като по делото не е установено наличието на валидно взето, от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. Въз основа на това е извел извода, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, а предявените искове основателни. При дадения отговор на поставения правен въпрос, който се възприема от настоящия състав по жалбата на [община], настоящия съдебен състав намира следното: По делото е установено, че ищцата е заемала длъжността "началник отдел" в Общинска администрация, [населено място], като заповед № 147 от 16.10.2008 г., с която е било прекратено трудовото правоотношение е била отменена от съда като незаконна и ищцата възстановена на заеманата до уволнението длъжност. С атакуваната заповед № 65 от 20.08.2010 г. на кмета на [община] трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, т. 12 КТ. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 12 КТ е налице в момента, в който е взето валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. В случаите, когато едно лице е възстановено от съда на заеманата до неговото уволнение длъжност и същата е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение по З., е изключена възможността тя да се заеме и изпълнява от служител, възстановен на длъжност по трудово правоотношение, по реда на КТ. В тези случаи е предвидено основанието по чл. 325, т. 12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Затова, както е прието в задължителната практика на ВКС е без значение дали възстановеният като заемащ длъжността по трудово правоотношение служител отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е поискал да бъде назначен като такъв. Това са последващи въпроси, които са ирелевантни при преценка законосъобразността на извършеното по реда на чл. 325, т. 12 КТ уволнение. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че липсва валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител. Съгласно утвърденото щатно разписание в сила от 1.04.2008 г. на Общинска администрация при [община] заеманата от ищцата преди предходното й уволнение длъжност "началник отдел" е била определена за заемане от държавен служител. При дадения отговор на правния въпрос, че в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат следва, че изменението на длъжностното разписание, което е послужило като основание за издаване на атакуваната заповед № 65 от 20.08.2010 г. е извършено от компетентния за това орган. В чл. 4, ал. 3 от Наредбата за прилагане на Е. е посочено, че от държавни служители се заемат ръководни длъжности. До предходното уволнение ищцата е заемала длъжността "началник отдел", която съгласно Наредбата за прилагане на Единния класификатор за длъжностите в администрацията /приета с ПМС № 47/2004 г./ е ръководна и за нея се изисква лицето, което ще я заеме да бъде назначено по служебно правоотношение, т. е. за тази длъжност е установено нормативно изискване да бъде заета от държавен служител. В срока по чл. 345, ал. 1 КТ ищцата е заявила желанието си да започне да изпълнява работата, която е изпълнявала до незаконното й уволнение, като с атакуваната заповед трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. 12 КТ. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че не е налице посоченото в заповедта основание по чл. 325, т. 12 КТ, поради липса на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител е неправилен. Поради това, решението като постановено в нарушение на материалния закон ще следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново от касационната инстанция, с което предявените от З. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ се отхвърлят, както и в частта с която общината е осъдена да заплати на З. направените разноски по делото. Издадената от кмета на общината заповед, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 12 КТ е законосъобразна, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Обусловените от изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 2846.16 лв. също ще следва да се отхвърлят. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на общината следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.