Определение № 723 от 22.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 784/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу определение от 23.03.2023г. по гр.д. № 14841/2019г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за допълване на решение № 263458 от 08.12.2022г. по гр.д. № 14841/2019г. по описа на Софийски градски съд, в частта за разноските чрез присъждане на разноски за представляването му от адвокат. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че е доказал извършването на разноски за представляването му от адвокат чрез представените по делото фактура и платежно нареждане, поради което има право на сторения разход съответно на отхвърлената част на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Оспорва като противни на закона изводите на въззивния съд по обжалваното определение, че доколкото не е представен договор за правна защита и съдействие, разноски не следва да му бъдат присъждани, като излага, че договореният размер на адвокатското възнаграждение е установим и от представените фактура и платежно нареждане за заплащане на адвокатския хонорар. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което да му бъдат присъдени претендираните разноски за сумата 4 733,99 лв. Ответникът по жалбата, А. Г. С., оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и постановен в съответствие с практиката на ВКС, цитирана с него, поради което моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските по депозирана в срок молба по чл. 248 ГПК с мотиви, че не са налице основания за това. Посочил е, че разноски в полза на молителя не следва да бъдат присъждани, тъй като не е приложил по делото договор за правна защита и съдействие за въззивната инстанция, от който да е видно какъв е договореният размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на страната и начина на плащането му съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. Частната жалба е частично основателна. Неправилен е решаващият извод на въззивния съд по обжалваното определение, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за представляването му от адвокат пред въззивната инстанция по причина, че не е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адвоката. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Нито законовата разпоредба, нито цитираното от въззивния съд ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС въвеждат изискване направените разноски за процесуално представителство на страната от адвокат да бъдат доказвани единствено чрез представяне на сключен договор за правна защита и съдействие. Съобразно разясненията, дадени с т. 1 от горецитирания тълкувателен акт, съдебни разноски могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, само когато е доказано извършването им. Изтъкнато е, че когато между страните е договорно заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Последната хипотеза е разграничена от случаите, когато възнаграждението е заплатено в брой, и е посочено, че в тези случаи плащането следва да бъде отразено в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като последният в тази хипотеза има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение. В процесния случай ответникът „Юробанк България“ АД е представил по делото с представения списък за разноски по чл. 80 ГПК издадена фактура № [ЕГН]/05.06.2019г. от упълномощеното да представлява страната Адвокатско дружество „Б. и ко“ за дължимо възнаграждение за защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на първоинстанционното решение № 126366 от 28.05.2019г. по гр. д. 17645/2017г. по описа на СРС, 151 с-в, в размер на сумата 4 693,99 лв. с вкл. ДДС. Приложено е и преводно нареждане за извършен банков превод по сметка на адвокатското дружество от „Юробанк България“ АД за сумата 4 693,99 лв. с вписано в документа основание за плащането – „[ЕГН]/05.06.2019г.“. Горните документи според настоящия състав на съда са достатъчни и удостоверяват реалното извършване на претендирания от страната „Юробанк България“ АД разход за представляването й пред въззивния съд от адвокат, като непредставянето на конкретно сключен между страните договор за правна защита и съдействие по конкретното дело, а само общо пълномощно за процесуално представителство, не е пречка разходът да бъде присъден при съобразяване правилата на чл. 78 ГПК. В последното проведено пред въззивния съд о.с.з., когато страните са представили списъците си за сторените от тях разноски, и двете страни са направили възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Възражението на ищеца според настоящия състав на съда се явява основателно, като съдът съобразява предмета на делото, както и обстоятелството, че ответникът сам е поддържал възражение, че договореният от ищеца адвокатски хонорар в по – малкия размер от 3 000 лв. е прекомерен, и по неговото възражение въззивният съд на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е намалил адвокатското възнаграждение до сумата 2 200 лв., до която следва да бъде намален и разходът на насрещната страна за осъщественото представителство по същия спор. С оглед отхвърлената част на исковете /уважен е установителният иск по чл. 124 ГПК, а от исковете с материален интерес отхвърлената част е 1427 евро при предявена 8 640 евро/ от намаления размер от 2 200 лв. на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 313,79 лв. По тези мотиви и по жалбата на ответника „Юробанк България“ АД следва да бъде отменено частично обжалваното определение и вместо него постановено друго, с което въззивното решение бъде допълнено с осъждане на ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 313,79 лв., а в останалата част, с която се претендира присъждане на разход в по-голям размер, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение