Решение № 1865 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от М. Ш. С. и председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуални представители, срещу решение №26272/02.08.2025 г. по адм.дело №12040/24 на Административен съд - София - град (АССГ). Касационният жалбоподател - М. Ш. С., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител по чл.25 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 11527/05.11.2024 г. на председателя на ДАБ, отхвърляща молбата на М. Ш. С. за предоставяне статут на бежанец (съгласно диспозитива на съдебното решение, в диспозитива на решението на председателя на ДАБ е отказано предоставяне на статут на бежанец ). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната от него част от решението е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. С. оспорва в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител касационната жалба на другата страна. Касационният жалбоподател - председател на ДАБ, обжалва съдебното решение в частта му, с която е отменена частта от неговото решение, отхвърляща молбата на М. Ш. С. за предоставяне на хуманитарен статут (съгласно диспозитива на съдебното решение, в диспозитива на решението на председателя на ДАБ е отказано предостяавяне на хуманитарен статут) и му е изпратена преписката за ново произнасяне със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната от него част от решението е неправилна - необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната й. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество касационната жалба на С. е неоснователна. В обжалваната част от решението си АССГ е посочил, че жалбоподателят е роден на [дата]. в гр. Хасака, [заличен текст]. В интервюто си твърди, че в Сирия няма сигурност и не желае да отслужи военна служба. Не е бил задържан и арестуван, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в политически партии, нито във военни организации. Преди две години баща му е бил задържан за известно време от военните на редовната армия, впоследствие е бил освободен. В Сирия негови братовчеди са взети в казармата, той самият е бил свидетел отдалеч на военни действия. АССГ е посочил, че липсват предпоставките по чл.8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не е налице преследване срещу него по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ. Не е налице и нито една от хипотезите по чл.8, ал.5 ЗУБ, в която се приема, че спрямо кандидата за закрила са осъществени действия по преследване. Причините за напускане на страната не са свързани с преследване, поради което липсва основание за предоставяне на статут на бежанец. Решението е правилно в частта относно статута на бежанец. Обоснован е изводът за липса на твърдения за преследване или основателна опасност от преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ спрямо С., а именно нарушаване на основни права на С.. Нежеланието му да отбие военна служба след навършване на необходимата възраст само по себе си не е между основанията за предоставяне на бежански статут доколкото същото не е обвързано с политически или религиозни убеждения. Не на последно място принадлежността му към уязвима група - непридружен непълнолетен само по себе си, не е основание за предоставяне на статут на бежанец при липса на преследване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. Разгледана по същество касационната жалба на председателя на ДАБ е основателна. АССГ е изложил мотиви в тази част на решението, че С. е представител на уязвима група и административният орган не е отчел висшия интерес на детето, не е взел предвид насилието над цивилни и че детето е било свидетел на случващи се около него военни действия, поради което е нарушен чл.6а ЗУБ. Решението е неправилно в тази си част. Незаконосъобразни са изводите на АССГ, че на детето може да се предостави хуманитарен статут на основания, различни от тези при пълнолетните. Нито чл.9 ЗУБ относно хуманитарния статут, нито чл. чл.15 Директива 2011/95/ЕС относно субсидиарната закрила, съдържат подобна хипотеза. Основанията за предоставяне на хуманитарен статут са опасност от реални тежки посегателства, а именно 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Няма спор, че първите две хипотези не са налице, а по отношение на третата липсва предпоставката "безогледно насилие", каквито мотиви е изложил подробно административния орган в отменената част от решението си и които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Освен това в административното производство обосновано е установено, че цялото семейство на С. е в Турция, в която е пребивавал и жалбоподателят и която е трета сигурна държава за него и единствената причина, поради която е решил да напусне територията на Турция, е стремежът да стигне страна - членка в ЕС. Настоящият съд споделя и преценката на административния орган, че най- добрият интерес на детето е да е със семейството си, поради което неправилно АССГ е приел наличие на нарушение на чл.6а ЗУБ. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу частта от решението на председателя на ДАБ, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение