Решение № 8148 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2015 г.

Решение № 8148 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Рудик Казарян, гражданин на република Армения, постоянно пребиваващ в Република България, против решение № 2876/30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2603/2013 г. по описа на Администартивен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 161300863/7.05.2013 г. на орган по приходите в ТД на НАП Пловдив и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1316912/28.05.2013 г., в частта, потвърдена с решение № 792 от 5.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените задължения: данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2006 г. -5421,60 лв и лихви 3 877,50 лв; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. -32 763,24 лв и лихви 18 845, 92 лв; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. -15615,00 лв и лихви 6629,91 лв; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 4725 лв и лихви 1471 лв. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна директор на Дирекция "ОДОП"-Пловдив оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената част от РА за законосъобразна и обоснована. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол е ревизионен акт, издаден при повторна ревизия, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, с който на ревизираното физическо лице са определени посочените задължения за данъци и лихви върху тях, върху данъчна основа предвид установено несъответствие между извършените разходи /на обща стойност от 1 205 300, 80 лв за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2009 г./ спрямо доказаните доходи и ресурси за покриването им. Прието за установено е, че ревизираното лице е получавало големи суми по банковите си сметки от лица, които не могат да обосноват собствен източник на доходи, който да им позволи да ги предоставят. Не е кредитиран произход на средства, с източник дарения, заеми от роднини, предоставени по договори за поръчка и преведени от 41 лица. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на РА. Процесната ревизия е повторна, след решение на директора на Д "ОУИ" Пловдив, с което РА № 161202546/4.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив е отменен частично и преписката е върната за нова ревизия на Рудик Казарян за задълженията му по ЗОДФЛ(отм.) за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Срещу потвърдената част от РА е проведено съдебно оспорване, като с решение по адм. дело № 10274/2014 г. на ВАС, осмо отделение е отменено решение на АС-Пловдив по адм. дело № 3640/2012 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на Рудик Казарян срещу РА от 4.07.2012 г. относно установените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания да се изследва материалната компетентност на органа, издал заповедта за определяне на компетентен орган от 19.05.2012 г. Налице са доказателства за висящност на новото съдебно производство. Настоящият съдебен състав приема, че същото няма преюдициално значение за правилното решаване на спора. Дори и да се установи нищожност на ЗОКО от 19.05.2012 г., това няма за последица нищожност на актовете, издадени при повторната ревизия след частичната отмяна на първоначалния РА. Неоснователно е оплакването за липса на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по посочения особен ред, защото както е приел административният съд, жалбоподателят е получил доходи за процесните години, които е укрил, защото не ги е декларирал и е извършил разходи, които не съответстват на доказаните доходи. Неоснователни са доводите за доказаност на произхода на средствата от дарения, заеми, предоставяне на средства за ползване, договори за поръчка. Правилно административният съд не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които са роднини на жалбоподателя и лица, които изрично заявяват, че се намират в много близки приятелски отношения с него, респ. са заинтересувани в негова полза. Показанията не кореспондират на другите данни по делото, на житейската логика и опитните правила. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за нелогичност и недостоверност на твърденията на жалбоподателя за получаване на големи суми без сключването на договори, без гаранции за връщането им и без да са ясни конкретните основания за предоставяне на средствата. С оглед забраната за фактически установявания в касационното производство не следва да се ценят доказателствата, представени с касационната жалба. Те и не установяват наследството на бащата на ревизираното лице, както и наследствените дялове на всеки от наследниците. Верен е изводът на решаващия съд за недоказаност на възможностите на разпитаните лица за предоставяне на суми в твърдените размери /заеми на обща стойност 720 000 щатски долара/, както и на действителното им предаване, от ключово значение по реалния договор за паричен заем. Неоснователни са и доводите за немотивираност на обжалваното решение. Решаващият съд е ценил поотделно и в тяхната съвкупност представените от страните доказателства и е обсъдил твърденията и възраженията на страните. Дори и да не са обсъдени приложени доказателства те не са за факти и обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и могат да повлияят върху крайния резултат. Обжалваното решение е обосновано на събраните по делото доказателства, постановено е без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. При неоснователност на касационните оплаквания и като валидно, допустимо и правилно решението следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,