Определение № 9359 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2026 г.

Производството е по реда начл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по частната жалба на Д. В. Л. от гр. Пещера против Определение № 2510 от 27.05.2026г., постановено по адм.д. № 552/2026г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд - Пазарджик е сезиран с искова молба вх. № 12054/11.12.2025 г. по реда на ЗОДОВ, подадена Д. В. Л., чрез адв. В. Стоянов против Областна дирекция на МВР-Пазарджик за сумата от 200 000 лева (102 258.38 евро). По исковата молба първоначално е образувано адм.д. № 1465/2025 по описа на Административен съд – Пазарджик. Съдът е приел, че с исковата молба с вх. № 12054/11.12.2025 г. (уточнена и допълнена с молби от 19.12.2015 г., 26.01.2026 г. и 19.05.2026 г.) ищецът не е разграничил и изяснил фактическите основания, на които се основава искът. Счел е, че не са конкретизирани мястото, на което са настъпили твърдените вреди, действията на кои органи на МВР са ги причинили, както и от кое РПУ се твърди, че са произтекли вредите. Освен това съдът е приел, че в исковата молба не е формулиран надлежен и ясен петитум. По тези съображения, с обжалваното определение съдът е върнал исковата молба с вх. № 12054/11.12.2025г., като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания за отстраняване на нередовности, посочени в Разпореждане № 5855/19.12.2025г. по адм.д. № 1465/2025г. на Административен съд-Пазарджик, Разпореждане № 198 от 19.01.2026г., по адм.д. № 1465/2025г. на Административен съд-Пазарджик и Разпореждане № 2316 от 14.05.2026г., по адм.д. № 552/2026 г. на Административен съд-Пазарджик. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но е неправилно. Исковата претенция е по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на следните предпоставки за ангажиране на отговорността: претърпените вреди, техния характер и размер, както и това, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. В уточняващите молби на ищеца, ясно и конкретно са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които той твърди, че е понесъл вреди, изразяващи се в жестоко и унизително отношение и нечовешко третиране от страна на органи на МВР-Пазарджик по време на твърдения от него престой в РПУ-Пещера и поликлиниката в гр. Пещера. Посочените фактически обстоятелства са предмет на доказване в хода на съдебното производство с допустимите доказателствени средства, вкл. и чрез съдебно-медицинска експертиза. С уточнителните молби ясно и точно е очертан предметът на делото, което сочи редовност на исковата молба. Неправилно съдът е приел, че неговите указания не са изпълнени. Въпросът за това дали посочените фактически обстоятелства са осъществени в обективната действителност, дали твърдените действия и бездействия имат незаконосъборазен характер и дали са извършени от длъжностни лица на МВР - Пазарджик, както и дали ищецът е понесъл твърдените вреди са въпроси по съществото на правния спор, които следва да се обсъдят в мотивите на съдебното решение след анализ на всички доказателства, събрани по делото. Наличието или липсата на незаконосъобразни действия от страна на държавен орган или длъжностно лице и на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия или бездействия и вредите, твърдени от ищеца, е предмет на правен извод, който следва да се направи от съда след обсъждане на всички доказателства по делото. Определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,