Определение № 2227 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 585/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Н. А. М., представлявана от адв. А. П., за изменение на постановеното по делото определение № 3498 от 23.12.2024г. в частта за разноските, като й бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2000 лева. Молителката представя доказателство за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и сочи, че не е имала възможност да представи това доказателство в открито съдебно заседание с оглед недопускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК. Поради това моли да й бъдат присъдени направените разноски, искането за което е направено в отговора на касационната жалба. Не е постъпил отговор на направеното искане от А. Й. К. - синдик на „Контракт Инвест” ООД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановеното по делото определение № 3498 от 23.12.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 107 от 05.12.2023г. по в.т.д. № 152/2023г. на Апелативен съд Бургас. В определението е посочено, че на ответника Н. А. М. разноски не следва да се присъжат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Настоящият състав намира, че искането за изменение на постановеното по делото определение № 3498 от 23.12.2024г. е неоснователно. С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски за касационната инстанция, но само при своевременно представени доказателства за извършването на такива. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила и е представила доказателства за това. Искането за присъждане на разноски и доказателства за извършването им могат да бъдат заявявани, респ. събирани до края на последното по делото заседание. В хипотезата на производство по чл.288 ГПК, в което делото се разглежда в насрочено закрито съдебно заседание, срокът за представяне на доказателства за направените разноски е до датата на това заседание. Представянето на доказателства за сторените разноски след постановяване на акта по чл.81 ГПК – в случая определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационен контрол, чието изменение в частта за разноските се иска, не следва да се взема предвид, тъй като процедурата по чл.248 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда при присъждане на разноските, а не за отстраняване на допуснати от страните пропуски във връзка със защитата им относно разноските по делото, в случая – пропуск да се представят доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Неоснователен е доводът на молителя, че не е било възможно доказателства за направените разноски да бъдат представени в по-ранен момент с оглед липсата на проведено открито съдебно заседание. Разглеждането на делото по същество от касационната инстанция не е предвидено като задължително в Глава двадесет и втора на ГПК, а е предшествано от селективен стадий, произнасянето по който се насрочва в закрито съдебно заседание. Поради това доказателства за разноските за този стадий от производството следва да бъдат представени до датата на насроченото заседание. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,