Определение № 4786 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 107460/08.10.2024 г., подадена от ищеца по делото С. Н. Р. срещу разпореждане № 23865/04.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2050/2024 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба с вх. № 97632/11.09.2024 г., подадена от жалбоподателя срещу решение № 4273/12.07.2024 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на СГС (така – разясненията в мотивите към тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС). С частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане, без да се навеждат оплаквания за неправилност на същото. Вместо това жалбоподателят излагат твърдения и доводи, че обективно не могъл да упражни правото си на обжалване на въззивното решение в едномесечния срок за това, тъй като бил уведомен за решението на 15.07.2024 г., но в периода 08.07.2024 г. – 23.07.2024 г. той се лекувал в болница; на 09.08.2024 г. получил инсулт и отново бил хоспитализиран, като бил изписан от болницата на 24.08.2024 г., респ. – не бил на адреса си и към 15.08.2024 г., когато изтекъл срокът за обжалване. С оглед това жалбоподателят счита, че са налице обективни пречки за упражняване на правото му на обжалване, поради което моли съда (наред с искането за отмяна на обжалваното разпореждане) да възстанови срока за обжалване на въззивното решение. При така изложените твърдения, доводи и искания на жалбоподателя, съдът намира, че е сезиран с бланкетна частна жалба срещу разпореждане № 23865/04.10.2024 г., която инкорпорира в себе си и молба за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивното решение; такова искане за възстановяване на срока жалбоподателят е направил и с върнатата касационна жалба с вх. № 97632/11.09.2024 г. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Както сам жалбоподателят сочи, препис от въззивното решение № 4273/12.07.2024 г. му е връчен на 15.07.2024 г., а той е подал касационната си жалба с вх. № 97632 на 11.09.2024 г. – след изтичането на 15.08.2024 г. на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 от ГПК, поради което въззивният съд правилно я е върнал като просрочена, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане № 23865/04.10.2024 г. за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. По инкорпорираната в частната и в касационната жалба, молба на жалбоподателя за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване на въззивното решение, компетентен да се произнесе, съгласно разпоредбите на чл.чл. 64-66 от ГПК, е СГС, поради което делото следва да му бъде върнато за произнасяне по тази молба. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение