Определение № 8304 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7724/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. Ц. от гр. София против разпореждане № 21368 от 20.06.2025 г., постановено по адм.д. № 6383/2025 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил нейно искане за прекратяване на фактически действия на длъжностни лица от общинската администрация при Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) - Столична община (СО) и район "Възраждане" - СО по адм. пр. вх. № САГ21-ТКОО-2303/2021 г. и вх. № САГ24-ТК00-1015/ 2024 г. Според жалбоподателката определението е неправилно, защото съдът не е съобразил, че въпреки категоричното установяване на законността на поставения в собствения й имот преместваем обект, който е въведен в експлоатация и за който са издадени необходимите разрешения, длъжностни лица от двете общински администрации продължават да извършват неправомерни и безоснователни проверки на обекта по сигнали, които са неоснователни. Действията по многократно изискване на вече представени документи за законността на обекта според К. Ц. сочат на продължаващо и системно нарушаване на правилата за упражняване на административната дейност от длъжностните лица към съответните общински администрации. Като е приел обратен извод, съдът е достигнал до неправилно разпореждане, което жалбоподателката моли да бъде отменено и спорът да бъде разгледан по същество, а направеното искане - уважено. Ответникът Направление "Архитектура и градоустройство" при Столична община, чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът Район "Възраждане" - СО, чрез пълномощника си, излага писмено становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че К. Ц. е поставила в собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, район "Възраждане" преместваем търговски обект, за който са издадени разрешения за поставяне и за въвеждане в експлоатация през 2023 г. По постъпил на 02.09.2024 г. сигнал от управителя на "Пантема 2018" ООД относно поставения временен обект в имота на Ц., служители на общинската администрация на район "Възраждане" са извършили проверки и с писмо на кмета на района подателят на сигнала, К. Ц. и НАГ - СО са уведомени, че обектът има валидно издадени разрешения за поставяне и експлоатация. С писмо от 29.10.2024 г. засегнатите лица са уведомени също, че преписката за проверка на незаконно строителство е прекратена. Съдът е установил, че повторно изискани документи за обекта са във връзка с образувано досъдебно производство пред Комисията за противодействие на корупцията по пр. пр. 8503/2023 г. на СГП. Кметът на район "Възраждане" с писмо от 25.04.2025 г. е уведомил главния архитект на Столична община, че след извършване на всички проверки и преглед на налични и поискани документи няма основание за образуване на ново производство за незаконно строителство. Административният съд София-град е приел от правна страна, че доказателствата по делото не сочат на извършени от органи или длъжностни лица от общинската администрация фактически действия, които не се основават на административен акт или на закон. Изискването на информация и документи по повод постъпили сигнали не представлява фактическо действие по смисъла на чл. 250 АПК. Действията по прекратяване/ възобновяване на административни преписки са правни, а не фактически действия, поради което не попадат в обхвата на защитата по чл. 250 АПК. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, които не се основават на административен акт или на закона. Защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. Този ред на защита не обхваща правни действия на органа, посочени в нормативен акт, и актове, възлагащи му компетентност и правомощия. Изискването на разпоредбата е да се извършват неоснователни фактически действия, които следва да бъдат прекратени. Извършването на проверки по подаден сигнал, извършване на повторни проверки или събиране на документи във връзка с конкретно отправено искане от друг орган, в случая КПК, не представляват фактически, а правни действия на длъжностни лица в съответната общинска администрация в рамките на възложените им функции по служба. Жалбоподателката в хода на производството не е посочила нито конкретни длъжностни лица, към които е насочила твърденията си, нито в какво се изразяват неоснователните им действия. Видно от изложеното както в жалбата до АССГ, така и в частната жалба, К. Ц. твърди неоснователно продължаващи и системни проверки, извършвани на обекта, за който има издадени разрешения. Тези проверки, видно от представените по делото писмени доказателства, са основани на закона, доколкото са извършвани във връзка със сезиране на съответния административен/ разследващ орган. Защитата срещу направени констатации на компетентните органи, които я засягат или застрашават нейни права, не може да бъде осъществена по реда на чл. 250 АПК, тъй като категорично не са налице предпоставките за такава защита. Дадените писмени становища и разменена кореспонденция са във връзка с проверки - на място и по документи, които съответните органи са длъжни да извършат при сезиране, поради което не са лишени от основание. Правният способ за защита, на който се позовава жалбоподателката, няма даденото му от него съдържание. Поради това и конкретното искане за преустановяване на действия, които не се основат на административен акт или на закон, е неоснователно. Изразеното в жалбата усещане за евентуално упражняван натиск или административен произвол подлежи на доказване срещу конкретно насочен адресат и на съдебна защита, но по друг, различен от настоящия, правен ред. Като е отхвърлил искането по чл. 250 АПК поради неговата неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд